Посолство на ЛИВАН

Република Ливан е държава в Близкия Изток, разположена на източния бряг на Средиземно море и граничеща на север и изток със Сирия и с Израел на юг. Релефът на Ливан е предимно планински, освен тясната крайбрежна ивица и долината Бека, която играе основна роля в ливанското земеделие. В древни времена ливанците обитавали обширните ливански кедърови гори, които сега са изобразени на техния национален флаг. За съжаление в следствие на търговка дейност, изсичането им за построяване на лодки и немърливото отношение към засаждане на нови дървета е лишило Ливан от някога гъстите кедрови гори. Ливан е парламентарна демократична република, което е предпоставка за специална система, позната като конфесионализъм. Тази система, целяща да предотврати сектантски разногласия, се опитва честно да разпредели демографските различия в страната в управляващото тяло. В следствие на това в парламента, Министерски съвет и високите позиции в държавна администрация, религиозните общности се представляват с определени квоти. Например президентът трябва да е маронит от християните католици, министър-председателят – сунитски мюсюлманин, заместник-министърът – православен християнин, а председателят на парламента шиит мюсюлманин. Като моноетническа арабска страна (арабите представляват 95% от населението) Ливан се явява остров на християнството в мюсюлманския свят. Числеността на различните християнски групи достига до 40% от населението (по други данни - около 30%). По данните от последното преброяване 1936 г., при френския мандат, християнската общност е повече от половината. Преобладават униати. На територията на Ливан съществуват шест униатски (източно-католически) църкви - маронитска (западно-сирийска), халдейско-католическа, гръцко-католическа, арменско-католическа, сиро-католическа и копто-католическа, основани тук от Ватикана в периода между 1552 и 1824 години. Най-многочислената мюсюлманска общност в Ливан са шиитите (40% от населението). Те са съсредоточени главно в граничните със Сирия източни части на долината Бекаа, а в граничния с Израел Южен Ливан те са 80% от населението. Ливанската култура е мозайка от среща на най-различни чужди култури, които са определили нейният облик като кръстопът на западните и източните държави. Останалата част от населението на Ливан са мюсюлмани-сунити и други. Градското население в Ливан е известно със своята предприемаческа инициативност. С течение на времето емиграцията е развила ливанската „търговска мрежа” по целия свят. Ливан има много висок процент квалифицирана работна ръка, който е сравним дори с европейските страни и е най-високият измежду арабските държави. Водещите отрасли в Ливанската икономика са търговията, банковия сектор и туризма. До средата на 70-те години Ливанската икономика е играла ролята на банков център в региона и търговски посредник между метрополитическите пазари и съседните арабски страни. Ливан има много добро разположение по отношение на достъпност на вода и плодородна почва и притежава най-висок процент обработваема земя измежду арабските държави. Въпреки това страната няма добре развит селскостопански сектор. Земеделието привлича едва 12 % от работната ръка и е един от най-малко привлекателните икономически сектори. Неговият дял от БВП се изчислява на около 11,7% , което го изпраща на най-ниската позиция, сравнено с други икономически сектори. Повечето от отглежданите култури са : ябълки, праскови, портокали и лимони. Липсата на суровини и пълната зависимост на Ливан за внос на нефт от съседните държави прави трудни условията за развиване на индустриални дейности. В следствие на това, индустрията в Ливан е ограничена в малки фирми, предимно сглобяващи и пакетиращи внесени части. През 2004 индустрията се нарежда на втора позиция- 26% от работната ръка и също така на второ място по дял от БВП – 21%. Мнозинството от работната ръка в Ливан предпочитат да работят в сферата на услугите, това са близо 65%. Това се дължи на разнообразните работни предложения и големите заплати. Делът на третичния сектор затова е доста голям и наброява грубо 67,3%.