Посолство на МОНГОЛИЯ

Монголия (на монголски Монгол Улс) е държава в Централна Азия, граничеща с Русия на север и с Китай на юг. Тя е център на Монголската империя от 13 век, но през 17 век е завладяна от Китай и получава независимост през 1921 със съдействието на Съветска Русия. Повечето жители са монголци, като 30% от тях са традиционни пастири-номади. Основната религия е тибетски будизъм, но древният шаманистичен тенгризъм все още се практикува. Площта е 1 559 411 км2, от които 1 552 706 км2 суша и 6 705 км2 водна площ. География Централната част на Монголия е заета от платото Хентей. В южната част се намира пустинята Гоби, докато северната и западната са предимно планински райони. Най-висок връх е Мунх Хайран Ула (4362 м.) в планината Монголски Алтай. Главните реки са Селенга, Керулен, Дзабхан, Кобдо. Езерата са Хубсугул, Хигрис Нур, Увс Нур и др. Климатът е умерен, рязко континентален, със сурова зима и сухо и горещо лято. Средната температура за януари е от -35C до -10C; за юли от 15C до 26C. Улан Батор е най-студената столица в света. Валежите са от 100 мм до 200 мм, за планините 500 мм. Около 2/3 от територията на страната е разположена в безотточна област. Растителността е предимно в сухите степи, пустинна и полупустинна; в планините — степна и лесостепна (само 9% от територията ? е заета от гори). Държавно устройство Монголия е република с парламентарна форма на управление, начело с президент, избиран за 4 години.Висшият законодателен орган е Великият държавен Хурал от 76 члена, избирани за 4 години. Изпълнителния орган е правителството, начело с министър-председател. До 27 юни 2004 г. доминиращата партия е Монголската народна революционна партия (МНРП). В опозиция е Демократичната партия (ДП), която ръководи управляващата коалиция от 1996 г. до 2000 г. От 2000 г. до 2004 г. управлява МНРП, но изборите през 2004 г. определят страната да се управлява от коалиция между МНРП и ДДК (Държавна демократична коалиция). Население Населението на Монголия през 2008 година е 2 996 100 души, от които 94,9% — монголци. Казахите са 5%, а останалите 0,1% са други етнически групи (предимно руснаци и китайци). Икономика Основата на монголската икономика е селското стопанство — главно животновъдство. Отглеждат се овце (17 млн. глави), кози (18 млн.), едър рогат добитък и якове (2,4 млн.), коне (2,2 млн.), камили (0,3 млн.), елени, свине, птици, диви животни с ценни кожи.Развива се и земеделие — зърнени (115 хил.т.), бобови, картофи, плодове, зеленчуци. Страната е богата на полезни изкопаеми — въглища, уран, злато, сребро, мед, молибден, желязна руда, скъпоценни камъни и др., разработката на които предстои.Промишлеността е представена от предприятия на хранително — вкусовата промишленост, обработка на кожи, шивашка и др. Транспорт : шосета - 49 хил. км., от които 2 хил. км. са асфалтирани, жп линии - 1815 км.Международно летище — Улан Батор. Култура Културата на Монголия може да се определи като еднородна. Националния празник е Денят на революцията, известен също като Наадам, с който се отбелязва годишнината от монголската независимост на 11 юли. Храната на хората зависи от региона, в който живеят. На юг се консумира овнешко и камилско месо, също така камилски млечни продукти.В планините се консумира говеждо месо. В столицата има по-широк избор на храни. Повечето от тях се внасят. Зеленчуците са нови в монголския начин на хранене.