Посолство на ИНДИЯ

Индия, официално Република Индия е държава в Южна Азия. Разположена е на полуостров Индустан, на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китайска народна република, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма) и има обща дължина на бреговата линия от 7517 километра. Разделена е на 28 щата и 7 съюзни територии, а столицата на самата държава е Делхи. Индия е седмата по големина страна в света, и втората най-населена. Тук в дълбока древност се зараждат редица цивилизации, най-вече по долината на река Инд, които впоследствие развиват търговия и обогатяват културното наследство на човечеството в продължение на векове. В Индия се зараждат четири от най-изповядваните религии — значимите в световен мащаб будизъм и индуизъм, както и важните в регионален план сикхизъм и джайнизъм. Индийската култура се обогатява и с пристигането на зороастризма, християнството, юдаизма и исляма към 1000 година сл. Хр. Към 19 век Британската източноиндийска компания успява да наложи пълен контрол върху полуострова, като прави Индия британска колония. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост. Индия е парламентарна демокрация в рамките на федерална република. Икономиката й е 11-тата най-голяма по отношение на номинален БВП, и 4-та по паритет на покупателната способност, но все още се отличава с много високи нива на неграмотност и корупция, а голяма част от населението ? страда от недохранване и болести. Въпреки проблемите си обаче е забележима в световен мащаб технологична сила със собствена космическа програма, разполага с ядрено оръжие и третата по големина армия в света. Индия е разположена на големия азиатски полуостров Индустан, наричан още Индийски субконтинент. Полуостровът е дълбоко вдаден в Индийския океан, между Арабско море и Бенгалския залив. Покрай тях се простират тесни равнини. Релефът на Индия е изключително разнообразен — високи планини, обширни равнини и плата, заблатени низини и сухи пустинни райони. Голяма част от Индия заемат най-високите планини на Земята — Хималаите. Величествените им хребети са масивна геоложка и климатична преграда, която минава почти през цяла Северна Индия, по протежение на 2500 км. Хималаите са младонагънати планини, които продължават да се издигат в резултат на мощното тектонско движение (в северна посока) на Индостанската литосферна плоча. В Хималаите се намира най-високата точка на Индия — връх Канченджонга (8598 м). В най-северния край на страната се издигат част от хребетите на високата низина Каракорум. На юг от Хималаите се простира обширен район от ниски земи, наречени Северните равнини. Голяма част от тях заемат долините на реките Ганг и Брахмапутра. Заливните им тераси и общата им делта (най-голямата в света - около 80 000 кв. км) са покрити с дебели наносни пластове, върху които са се развили плодородни алувиално-ливадни почви. Повечето реки, които прорязват равнините, извират от Хималаите. Сред тях е и най-голямата индийска река — Ганг, чиито води напояват част от територията на Индия. Широката и бавно течаща река Ганг, дълга 2500 км, оформя обширна плоска низина, разположена на територията на Индия и Бангладеш. Низината на Ганг е най-гъсто населеното място в страната. Районът често е подложен на катастрофални наводнения и силни тайфуни. Пълна противоположност на Гангската низина е сухата пясъчна пустиня Тар, на северозапад, пресечена от границата на Индия и Пакистан. На юг от Северните равнини почти целият полуостров Индостан е зает от платото Декан (около 600 м ср. н. в.). От двете му страни се издигат крайбрежните хорстови планини Източни и Западни Гхати, които завършват със стръмни стъпаловидни склонове към брега. Климат [редактиране] Най-западната точка в Германия се намира в Северен Рейн-Вестфалия (Nordrhein-Westfalen), недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната) (Isenbruch), най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) (Nei?eaue-Deschka) и Найсеауе-Центендорф (Nei?eaue-Zentendorf) в завоя на реката Лаузитцер Найсе (Lausitzer Nei?e). От Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 636 км. Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, Северонемската низина (Norddeutsche Tiefebene), към която на юг се присъединяват гористите Средни планини (Mittelgebirge) в центъра и южните части на стараната, е формирана основно през ледниковия период. В Баден-Вюртемберг, а и особено в Байерн, тези области преминават в сравнително високо разположеното северно алпийско подножие (N?rdliches Alpenvorland), а то от своя страна в Алпите.