Посолство на СУДАН

Република Судан е най-голямата държава в Африка и 10-а по големина в целия свят. Намира се в североизточната част на континента. Столицата му е Хартум. Граничи с Египет на север, с Червено море на североизток, с Еритрея и Етиопия на изток, с Кения и Уганда на югоизток, със Демократична република Конго и Централноафриканската република на югозапад, с Чад на запад и с Либия на северозапад. Името на страната идва от арабското Билад-ал-Судан, букв. Земя на черните. В настоящето Судан е една от най-нестабилните държави в света, главно поради военната диктатура в страната и все още незавършилата война в Дарфур. В Судан дълги години се води гражданска война, главно поради политически и икономически неравенства. Повечето хора в севера (където е и Хартум) са арабски мюсюлмани, а в южната част преобладават африканците-неараби, които изповядват традиционни африкански религии и християнство. Судан се намира в северната част на Африка и има 853 km брегова линия на Червено море. С площ от 2 505 810 km2 това е най-голямата страна на континента и десетата в света. По-голямата част от страната е заета от равнини, прекъснати от няколко планински вериги - Мара на запад, Иматонг с най-високия връх Киниети (3187 m) на юг и хълмистата област край Червено море на изток. Големите реки Сини Нил и Бели Нил се сливат при столицата Хартум и образуват река Нил, която тече на север през Египет към Средиземно море. По-големи притоци на Сини Нил, дължината на която в границите на Судан е почти 800 km, са Диндер и Рахад, а Бели Нил няма големи притоци. На Сини и Бели Нил са разположени няколко язовира, а на Нил на границата с Египет — голямото изкуствено езеро Нубия. Количеството на валежите нараства от север на юг. В северната част на страната се намира сухата Нубийска пустиня, а на юг има мочурища и екваториални гори. Дъждовният сезон продължава три месеца в севера (от юли до септември) и до шест месеца в юга (от юни до ноември). Сухите региони са подложени на пясъчни бури, които са в състояние да закрият Слънцето напълно. В северните и западните полупустинни зони хората разчитат на ограничените валежи за примитивната земеделска дейност, а мнозина са номади, които пътуват заедно със своите стада от овце и камили. Близо до река Нил има ферми с добро напояване, където се отглеждат земеделски култури за износ. Страната е богата на полезни изкопаеми, като нефт, природен газ, злато, сребро, хром и други, но те са слабо използвани, поради липса на иневстиции. Сериозен проблем за страната е разрастването на пустините, както и почвената ерозия. Ръстът на земеделието не е съпътстван със защитни мерки, което довежда до обезлесяване и спад на почвеното плодородие и нивото на подземните води. Към 2001 година 21 вида бозайници, 9 вида птици и 2 вида растения, срещащи се в Судан, са застрашени от изчезване. Сред тях са северният горски ибис, суданският бял носорог, обикновеният бубал, а саблерогият орикс се смята за изчезнал в диво състояние. През май 2007 на остров в блато в южната част на страната е открита неизвестна дотогава група диви слонове, като мястото е пазено в тайна, за да предпази животните от бракониери Населението на Судан е 40 187 486 (30. в света, проучване от 2005). 52% от населението са негри, управляващите араби са 39%, бербери 6%, останалите 3% са чужденци. Арабите живеят предимно на север и изповядват ислям, негрите живеят на юг. Ислямът е в основата на законодателството и на държавната религия, на юг обаче неговата позиция не е толкова силна. Пустинните области в Судан са рядко населени и там гъстотата на населението е 15 души на km?. Религия: мюсюлмани - 70%, местни африкански религии - 25% и християни - 5%. Големи градове: Хартум, Порт Судан, Омдурман, Северен Хартум, Атбара, Вад Медани, Кости, Ел Фашер, Джуба, Касала. Съгласно приетата след края на гражданската война през 2005 година Конституция, Судан е федерална президентска република. Държавен глава е президентът, който е главнокомандващ и ръководи изпълнителната власт. Законодателната власт е разпределена между правителството и двукамарния парламент (Национално законодателно събрание), съставен от 450-членно пряко избрано Национално събрание и 50-членен Съвет на провинциите, представителите в който се избират от парламентите на провинциите. Съдебната власт е обособена от законодателната и изпълнителната. На практика ключовите държавни постове са разпределени между групировките, участвали в гражданската война. След военния преврат от 1989 година в северната част на страната е установен авторитарен режим, оглавяван от Омар ал-Башир и единствената разрешена партия Национален конгрес (НК). След Споразумението от Найваша през 2005 година към властта е привлечена и водещата групировка в Южен Судан, Суданското народноосвободително движение (СНОД), представител на което получава едно от двете вицепрезидентски места. През 2006 година поста на главен президентски съветник получава представител на действащата в Дарфур Суданска освободителна армия. Политическият живот в страната е доминиран от управляващите партии НК (на север) и СНОД (в Южен Судан). Макар през последните години да е допуснато възстановяването на някои опозиционни партии, тяхното влияние е силно ограничено. През 2010 година са проведени първите избори след Споразумението от Найваша и първите от десетилетия, в които участват различни партии. За президент с мнозинство от 68% е преизбран Омар ал-Башир като кандидат на НК, а президент на Южен Судан с мнозинство от 93% става Салва Кийр Маярдит от СНОД. В 450-членното Национално събрание двете партии имат съответно 323 и 99 места, а в Съвета на провинциите - 25 и 21 места, като останалите 4 места са вакантни.