Посолство на ТУРЦИЯ

Република Турция е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% — на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% на населенито живее в Балканския полуостров.. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг — с Ирак и Сирия; на запад — с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта е 784 930 км2, от които 774 726 км2 суша и 10 204 км2 водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от известно геостратегическо значение. Ислямът е изповядван от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече юдаизъм и християнство. Официален език е турският, официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започна преговори за пълноправно членство в Европейският съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия Изток чрез членството си в организации като Организация Ислямска конференция и Организация за икономическо сътрудничество. Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия Изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имврос и други), влизат 3% от територията на страната. Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на остров Имврос) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави - България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток. Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови. Открито е голямо разнообразие от растителни видове — от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се околко 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби. Турция е република начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание — еднопалатен парламент от 550 депутата, избирани за 5 години, а изпълнителната — от правителство начело с министър-председател. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок — до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците през периода на Османската империя също така продължават да влияят на международните ? отношения. Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. — il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от нялколко околии (il?eler, ед. ч. — il?e). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez il?e), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии. Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населенеите вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии. Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).