Археологически комплекс Калето

Археологически комплекс „Калето” В югозападния край на град Мездра, върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър е съхранена 70 вековна история, разказвана днес в Археологически комплекс „Калето”. На този кръстопът на цивилизациите са събрани останки от цялата човешка история - от медно-каменната епоха (ІV хилядолетие пр. Хр.) до Средновековието. От тук в древността е минавал пътят, свързващ римския град Ескус със Сердика. И до сега мястото е средищно на всички пътища, свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България. Хълмът над река Искър е запазил следите от две последователно съществували укрепени селища от края на каменномедната епоха и преходния период от енеолита към бронзовата епоха, които са унищожени от стихийни пожари. Този времеви отрязък обхваща края на V и първата половина на IV хил.пр.Хр. Многобройните ценни находки доказват ясно отличима диференциация на занаятчийското производство. Селището е обитавано от майстори-декоратори на керамика, земеделци и ювелири, които са имали високо социално положение в местната общност. Една от най-значимите находки от този период е откритото през 2008 год. „светилище на тура”, което няма аналог в България. Дивото говедо тур било езическо божество, за което древните вярвали, че крепи света на рогата си. На същото място, къде се е намирало „светилището на тура”, около 2500 години по-късно е създадена ранно-тракийска сакрална структура. Древните траки от племето „трибали” населявали местността до I век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя. Историята на „Калето” продължава през Античността, когато на това място са съществували римско укрепление от средата на II в., езически култов център от III в. и укрепено селище от IV – VI, развиващо се през късно-римския и ранно-византийския период. Основите на езическото светилище, което прераства в езически култов център и сега могат да се видят лежащи точно над праисторическото "светилище на тура”. От този период са открити множество бронзови монети (антониниани) от времето на римските императори Дометиан, Клавдий II Готски и Проб, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец. Много рядка находка е открита под основата на крепостната стена: бронзова отливка на орел. Това е едно от най-ранните изображения на тази могъща птица, символизираща върховното римско божество Юпитер (в гръцката митология Зевс) и емблема на Римската империя, изразяваща властта и силата. Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките от най-представителната сграда на „Калето”. Поради стратегическото разположение на римската крепост, която е най-запазената крепост от този период у нас, археолозите допускат, че е открит символичният Ключ към Северозапада. Късно-античното укрепено селище на хълма Калето продължава своето съществуване до края на VI или началото на VII век, когато е унищожено при някое от аваро-славянските нашествия. Това слага началото на Средновековния период за крепостта и селището. По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани и възстановявани нееднократно. Последната вълна от „варварски народи”, дошли по тези места, били славяните. Последните антични монети, открити тук са от времето на ранно-византийския император Юстин II (565 – 578 г.) и посочват приблизителната дата на славянското заселване. След славяните по тези земи идват Аспаруховите българи и върху руините от късно-античното укрепено селище през IX-XI век се развива старобългарско селище. Краят на старобългарската крепост и селището, известно с името Торбарица са разрушени през XI век от турците, когато Василий II предприема поход срещу Видин и завладява северозападните български земи. Следите от тази вековна история са още там, на хълма над река Искър, пазещ „Каменното съкровище на Мездра”... #slider, #slider img, #slider1, #slider1 img { min-height:200px !important}