Посолство на ФРАНЦИЯ

Франция (на френски: France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Тя е демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е пета в света по обем на брутния вътрешен продукт Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от шенгенското пространство. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и член на НАТО. Разполага с ядрено оръжие. Франция заема части от западна и югозападна Европа. Територията е 551 000 кв. км., което я нарежда на 48-мо място в света и на 2-ро в Европа след Украйна. Главна отличителна характерстика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прекарана скоростна железопътна връзка. Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благопрятства нейното икономическо развитие, но е била и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като ЕС, ОССЕ, НАТО, ЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. В политическо отношение на Франция са подчинени 4 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 кв. км. и население над 2 000 000 души. Това са Мартиника, Нова Каледония, Френска Гвиана (Гиана), Реюнион и Гваделупа. Те също са част от ЕС. Франция е демократична полупрезидентска република с многопартийна система. Президентът се избира с пряко гласуване от избирателите за срок от 5 години. Министър-председателят се избира от президента на републиката след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента. Президентът е държавен глава, а премиерът оглавява правителството. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството, законодателната — в правителството, Сенатът и Националното събрание, а съдебната власт е независима. От 1789 година насам партиите се самоопределят като леви или десни, но дясното се асоциира с монархизма и затова много десни партии решават да не се самоопределят като такива. Сред най-изявените леви партии са Социалистическата (Parti socialiste) и Лява радикална партия (Parti radical de gauche), а от десните — Съюз за народно движение (Union pour un Mouvement Populaire - в момента управляваща) и Национален фронт (Front national). Националното събрание има 577 депутати, а Сенатът — 343-ма. Депутатите от Националното събрание (долната камара на парламента) се избират на всеки 5 години, а сенаторите от Сената от 2004 година имат 7 годишен мандат. В момента във Франция е в сила Петата република, чиито основи са положени през 1981 година от Франсоа Митеран. Основните позиции в политиката на Петата република са насочени срещу смъртното наказание, към декриминализация на хомосексуализма и разширяване на личните свободи; в същото време се правят икономически реформи със социалистически характер — национализация на предприятия в сектора на обществените услуги, транспорта и енергетиката, намаляване на седмичното работно време от 40 на 39 часа и повишаване на минималните работни заплати. Петата република се отличава с активна социална политика. В проблеми обаче се превръщат редовните стачки на работниците от разширения държавен сектор и увеличаващият се брой имигранти, възползващи се от социалните придобивки. Политиците обикновено се делят на либерали и консерватори от европейски тип; либертарианството е слабозастъпено и се счита за форма на краен либерализъм. Франция е разделена на 27 региона, които от своя страна са подразделени на 101 департамента. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 21 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. Корсика, а останалите 5 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа автономия, но имат някои административни права - могат да налагат собствени данъци и да водят собствен бюджет. Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4 035 кантона. Кантоните са разделени на 36 682 общини. Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици. Освен изброените по-горе административно-териториални единици Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острови в Индийския и Тихия океан - Клипертон, Европа , Глориосо , Хуан де Нова, Басас да Индия и Тромелин. Франция е разположена в западната част на континентална Европа. На юг граничи с Испания, Монако и Андора, на югоизток с Италия, на изток с Швейцария и Германия, на североизток с Люксембург и Белгия. Има излаз на Средиземно море и Атлантическия океан. Франция е отделена от Великобритания чрез Ламанша, но е свързана с нея чрез подземен тунел. Общата площ на френската държава, вкл. с отвъдморските територии и департаменти, възлиза на 674 843 кв. км. От тях на европейската част се падат 551 695 кв. км. Държавните граници възлизат на 4082,2 км