Посолство на ХЪРВАТИЯ

Хърватия (също и Хърватска, рядко Хърватско, на хърватски: Hrvatska) е държава в Югоизточна Европа. Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На запад има излаз на Адриатическо море. Площта 2 е 56 613 км2, от които 56 500 км2 суша и 113 км2 водна площ. Хърватите са славянски народ, който се заселва по днешните хърватски земи през 7 век. След период на управление на хърватските князе и крале, през 1102 година хърватите подписват съглашение с унгарския крал и той поема управлението на Хърватия. В средата на 15 век Унгарското кралство търпи тежки удари от разширяващата се Османска империя, поради което Хърватският събор поканва Хабсбургите да поемат управлението на Хърватия. След редица войни, през 18 век голяма част от хърватските земи са освободени от турска власт, но Хърватия става административно зависима от Унгария. След продължително владение на хърватското адриатическо крайбрежие от Венеция, през 1813 г. то става австрийска провинция. В края на 1918 година, след Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Хърватия влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Кралството на СХС г. е преименувано през 1929 в Кралство Югославия. Хърватия става бановина през 1939 г. По време на Втората световна война е основана Независима хърватска държава (1941–1945). След войната Хърватия става част от новата, социалистическа Югославия. През 1991 г., една година след първите демократични избори, Хърватия обявява своята независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 година. През 1992 г. Хърватия е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации (ООН). През 2008 г. военно-политическият блок НАТО изпраща писмо до Хърватия, в което кани страната да започне официално преговори за присъединяване към организацията. На 1 април 2009 г. държавата е приета за член на НАТО. След приемане на новата конституция, Хърватия е парламентарна демокрация. Държавен глава на Хърватия е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър председателя, който се назначава от Хърватския събор. Хърватският събор е еднокамарен законодателен орган с максимум 160 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският събор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември, всяка година. На чело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместника и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната. Хърватия има триинстанционна съдебна система: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията. Основната част от населението на Хърватия представляват хърватите. Най-големите малцинства са: сърбите, бошняците, унгарците. Демографският преход е завършен: естественият прираст се измерва в промили. Очакваната продължителност на живота и грамотността са високи. Основното вероизповедание е католицизмът, а има и източноправославно и сунитско мюсюлманско малцинство. Официален език е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата.