Общинска администрация Върбица

Върбица е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен и е в близост до язовир Тича. Градът е административен център на Община Върбица. География Община Върбица е разположена в североизточна България, област Шумен. На североизток граничи с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище. Община Върбица има сравнително благоприятно географско положение, което ? дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града. Общината е разположена на раздела между северна и южна България.Според обхвата на районите за планиране, регламентиран с националния план за развитие тя е включена в групата на изостаналите селски райони. Територията ? попада в старопланинската област, в предбалкана и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско-камчийския район. История Добрите условия за живот, в този район на Предбалкана, са обусловили заселването му още от дълбока древност. Тук са оставили следи редица племена и народи: траки, римляни, славяни и българи. Не само живописен, но и богат на археологически и културни паметници е този край. Герловската котловина, в която е разположен и общинския център - гр. Върбица, който е и най-голямото селище, са включени 56 населени места. На юг от гр. Върбица се намира Върбишкия проход, който свързва чрез първокласния път I–7 Северна с Южна България. Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името Веригава още през 679 год. от византийските хронисти, и се свързва с победите на хан Аспарух срещу Византия. Той поселил племето севери от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района. Находките, както и могилите, които се разкопават и разкриват в района, датират от времето на траките, приблизително от IV–III век пр. Хр. Промишленост Община Върбица е типична полупланинска селска община. Основната икономическа активност е свързана с дърводобива, дървообработката, шивашката промишленост, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и търговията. Дървообработващата сфера е представена от малки банцигарници и работилници, които работят предимно като подизпълнители.През последните години не се отчита ръст в дърводобива. Залесителните дейности са в размер на 350 дка гори- основно широколистни видове. Туризъм Община Върбица има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от ре­дица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са Курортен комлекс “ Върбишки проход “ с минерална вода с доказани лечебни качества за стомашночревните заболявания; красивата природа; значителният рекреативен потенциал на привлекателните водни площи на язовир “Тича”. Много добра база е създадена в Курортния комплекс , който се намира на 5 км южно от гр. Върбица, богата на горска растителност предлага различни условия за отдих. Изградената материална база в КК “ Върбишки проход “ е с възможен капацитет за общо 1690 легла. През последните години се забелязва тенденция на изоставяне на създадената материална база, която не се подържа и непрекъснато се руши, не се посещава от туристи и почиващи. Изоставени и разграбени са почивните бази и бунгалата, резултат от безстопанствеността на общината. От 1998 г. функционират само туристическата хижа и почивния дом към болницата в гр. Шумен Друга зона за отдих на територията на общината е при язовир “Тича”, където материалната база е около 550 легла, но нейното състояние също не е добро. Селско стопанство Община Върбица обхваща територията на 18 землища на две от които –с.Виница и с.Староселка , след завиряването на язовир “Тича” населението беше изселено, а селищата останаха под водата. Поради полупланинския характер на терена на общината и голямата разпокъсаност на парцелите, след настъпилите промени в селското стопанство, през последните години значителен дял от земеделските земи не се обработват и пустеят. В този отрасъл основно са застъпени зърнено фуражните култури – пшеница, ечемик, царевица и други. Налага се тенденция за утвърждаване в района на дела на техническите култури в рамките на 6500 – 7000 дка. Основни представители тук са слънчогледа, тютюн ориенталски, тикви за семе, кориандър и други. Според конюнктурата на пазара за различните години в структурата на растениевъдните култури са застъпвани още : главесто зеле, краставици корнишони, захарно цвекло, домати, пипер и други. Основно растениевъдния сектор е насочен главно към осигуряване фуражния баланс на животновъдството в района. В община Върбица разпространение имат светлосивите и сиви горски почви от IV и V категория. На отделни масиви в с. Методиево, Иваново и Маломир на малки участъци има и III категория земеделски имоти. В южната част на землището на общината в района на селата Тушовица, Бяла река, Нова Бяла река, гр.Върбица,Чернооково, Крайгорци, Сушина Ловец имат дял и земите от VII – X категория, площите на които се считат като неподходящи и неефективни за нуждите на селското стопанство. На такива площи земеделското производство не е рентабилно, добивите са много ниски. За тях са подходящи етеричномаслените култури, като лавандулата, която в определени периоди е заемала значителни площи, достигайки през 80 –те години 1500 дка. Природните дадености на района позволяват отглеждането и на трайни насаждения – сливи, вишни, малини и други. В областта на растениевъдството, това е и вярната посока на развитие за района, в съчетание с фуражопроизводството и дребното зеленчукопроизводство, което ще доведе до повишаването на заетостта, чрез създаването на нови условия за работа. Сравнително ограничен е броят на регистрираните земеделски производители от община Върбица. Недостатъчната информираност за изискванията, които трябва да се спазят при влизането ни в Европейския съюз и може би една от причините за това. В община Върбица интерес представляват земите от ОПФ с площ 50 – 100 дка и нагоре. Разпокъсания характер на същия , пречи той да може да бъде усвоен напълно и раздаден на нуждаещите се. Във връзка с това е налице необходимостта от разработването на комасационен план с цел усъвършенствуване на земеделските имоти. Размера на необработваемите земи спрямо обща земеделска земя е доста смущаващ за населените места, като с.Сушина, Крайгорци, Божурово, Чернооково и Тушовица, където тя достига до 80 – 90 %. Повечето от тях като Божурово, Чернооково, Върбица и Тушовица представляват терасирани територии на изоставени трайни насаждения под балкана, разположени на ниско продуктивни ерозирани терени. Тези стойности, съпоставени към данните от периода 1999 – 2000 год., показват известна тенденция на намаляване, макар и слабо на необработваемите площи за сметка на постепенното увеличение на посевните площи като цяло. В някои от населените места местни земеделски стопани преодоляха затрудненията в дейността си и в момента се разширяват, като наемат земи по 1000 -2000 и по-вече декари.