Общинска администрация Главиница

Главиница е град в Североизточна България. Той се намира в Силистренска област и е в близост до градовете Тутракан и Дулово. Градът е административен център на община Главиница. География Град Главиница се намира в източната Дунавска равнина, а административно спада към област Силистра. Характеризира се с хълмовидно-равнинен релеф, с надморска височина варираща между 200 и 300 м. Наличие на подземни реки. Климатът е умереноконтинентален. Градът е общински център, лежи на пътя между Дулово и Тутракан. Климат Община Главиница се намира в областта на умереноконтиненталния климат. Средните месечни температури не надвишават 25°С и не спадат под 1°С. Средната годишна температура е 12.4°С. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 1°С, а за януари - минус 15°С. Средните абсолютни максимални температури са 24.7°С, като през юли достигат 35°С. Абсолютните минимални температури са около минус 18°С, като най-ниската е през февруари - минус 12.8°С. Пролетта настъпва рано - през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5°С. Сумата от вегетационните валежи е 645.5 л в гр. Главиница (Метеорологична станция - Кубрат) и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9 и 82.9 л/м2) е през май и юни, а валежният минимум - през октомври (32.3 л/м2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърненожитни култури - април и юли, падат около 40-41% (264.8 л) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57-58% (371.5 л) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди. Периодът есен-зима-ранна пролет не е безводен - 274.0 л, или 42.5%, което осигурява добри условия на растежа и развитието на есенните зърненожитни култури. В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5-69.1% през периода април-септември до 80.8-81.1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75.0%. Почви Почвените типове в района на общината са чернозем, излужен чернозем, оподзолен чернозем, делувиално-ливадни, антропогенни. Минерални ресурси По данни от досегашните проучвания в района няма находища и не съществуват перспективи за откриване на рудни полезни изкопаеми. От нерудните полезни изкопаеми интерес като строителен материал представляват варовиците. Водни ресурси Наличните водни количества са формирани предимно от подпочвени води. На територията на общината съществуват 11 броя микроязовири и водоеми, които се използват за рибовъдство и напояване. В северната част на общината е построена напоителна система “Малък Преславец”, която в момента не работи, но е с голям капацитет и възможности. По отношение на хидрогеоложките условия територията на общината може да се раздели на две зони: Първа зона - на север в района на разпространение на плиоценски седименти, с два водоносни хоризонта: водоносен хоризонт в плиоценски пясъци, характеризиращ се с води с малък дебит до 4 литра на секунда и водно ниво на дълбочина от 8 до 20 м от повърхността водоносен хоризонт в аптските варовици, които се установяват на голяма дълбочина от 50 до 150 м от повърхността. Втора зона - южната част на системата, се характеризира с дълбоки подпочвени води (наличие само на аптски водоносен хоризонт). Водоснабдяване може да се осъществи посредством дълбоки сондажни кладенци. Водоносни са карстовите аптски варовици. Водите са дълбочинни, а не напорни. Експлоатацията на шахтните кладенци достига до 40 м под дъното на суходолията. Наличните подземни водни ресурси се използват за битово водоснабдяване чрез сондажи, но те не са в състояние да задоволят нуждите на общината. Флора и фауна Специфичен приоритет за ловен туризъм на територията на общината е наличната популация на благороден елен. По ниво на генетичен материал местната популация е от най-ценната част на вида в света. Отстрелва се трофеен и селекционен дивеч - сърни, глигани, зайци и др. Горски фонд От 507 126-те дка площ на общината 112 256 дка са горски фонд, който се стопанисва от Ловно стопанство - Воден (39 171 дка), Държавно лесничейство - Тутракан (27 421 дка) и Държавно лесничейство - Дулово (45 664 дка). В Главиница няма изградено горско стопанство. Основната част от горските масиви е разположена около града в обсег от 4 до 20 км. Горскостопанската дейност се улеснява от добре развитата пътна мрежа и благоприятния релеф. Няма гори, неусвоими поради недостъпност на терена, т.е цялата територия е леснодостъпна както за превозване на добития дървен материал, така и с оглед на всички горскостопански мероприятия, включително и охрана на горите. Главното предназначение на горите в горските стопанства е дървопроизводство, което определя и основната дейност - дърводобив История С Указ на Държавния съвет от 5 септември 1984 година Главиница е обявена за град и общински център, който включва в състава си 23 селища. Старото му име (до 1942 г.) е Асват кьой. Легендите и спомените, грижливо пазени и предавани от едно поколение на друго, не оставят съмнение, че още от далечни времена тук е имало селище, но безспорни източници, които да документират миналото на Главинишкия край, почти не съществуват или са твърде оскъдни. Плодородната местност, богатите гори и близките изворни води давали на хората сигурност, че тук ще имат поминък. Своя отпечатък върху главинишката земя са оставили траки и римляни, а десетилетия по късно - мохамедани, турци, черкези и българи. Преданията разказват за съществували и изчезвали по време на войни, епидемии или по други социални и обществени причини селища. Една от легендите е за съдбата на Асваткьой по време на чумата, която през миналия век покосила местното население. Оцелелите били принудени да изоставят домовете си и селото запустяло напълно. Едва години по-късно някои от тях отново се завърнали в своя край. В спомените, пренесени през времето, се пази и друго предание, което разказва, че от смъртоносната болест успели да се спасят само младеж и девойка, които след време дали нов живот на селището. По баирите около землището на днешна Главиница изникнали поселищата (махалите), населени главно от мохамедани пастири. Привлечени от природната благодат на околността, свои жилища построили турци и черкези. Селото е именувано Сваткьой заради образуващите се всяко лято блата. Спазвайки порядките на Османската империя, в долината е изградена джамия. Около нея постепенно се оформя новото селище Асваткьой, което около едно столетие просъществува под егидата ?. Асваткьой се превежда като селото на главните, личните, първенците. В края на миналия и началото на този век в района се появяват и други заселници. С министерска заповед от 1942 година селото е преименувано на Главиница. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Асваткьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.