Общинска администрация Гурково

Гурково е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област и е в близост до град Николаево. Градът е административен център на община Гурково. През 19 век има двойно име Хайнито, откъдето произлиза името на прохода Хаинбоаз, и Кулопчии. През 1906 година е преименувано от Кулопчии на Гурково, а между 1940 и 1947 година е Генерал Гурково. Община Гурково заема територия от 292 кв. км. С население 5 843 души, разпределено неравномерно в 11 населени места. Най-голяма част от него живее в административния център – гр. Гурково – 3 169 жители. Следват кметство с. Паничерево – 1 830 жители, кметство с Конаре – 620 жители, кметско наместничество с. Пчелиново, към което се включват и селата Злати рът и Лява река – 163 жители и кметско наместничество с. Димовци, заедно със съставните населени места – Брестова, Дворище, Жълтопол и Жерговец – 61 жители. Общината е разположена в централна България, заключена между Стара планина и Средна гора, в източния край на Розовата долина. География През нейната територия преминават две главни автотранспортни магистрали – Прохода на Републиката, свързващ Северна с Южна България и главен републикански път София – Бургас, с успоредна на него ж.п. линия. През територията на общината преминава река Тунджа, а в южния и край се намира големия язовир „Жребчево”. Климатът е преходно-континентален. Средната надморска височина е 409 м. Преобладават канелено-горски почви. От цялата територия на общината 70% е горски фонд, 24% - земеделски земи. Делът на обработваемата земя е 67% от общата площ на земеделските земи. Климатичните и почвените условия са изключително благоприятни за развитието на етерично-маслени култури (роза, лавандула) и лозя. Отглеждат се още зеленчуци, пшеница, овощни дървета и др. Развито е планинското животновъэдство. Поради спецификата на географското си положение и прекрасните природни дадености, съчетани с уникално биоразнообразие, община Гурково се явява привлекателно място за отдих, туризъм, лов и риболов. Централна България, заключена между Стара планина и Средна гора, в източния край на Розовата долина. През територията на общината преминават две реки - Радова и Лазова. На нейна територия също се намира яз. Жребчево, подходящ за риболов, къмпинг, почивка и разтуха. История От 1974 село Гурково е обявен за град. Гурково е старо селище. За него се споменава за първи път в турски регистър от 1450 година. Най-старото българско име на селището е Колупчии, от турската дума „ колъкчиян „, което значи пост, стража, караулно селище. По късно по време на турското робство започва да се нарича Хаинето/ Хаинкьой/, по името на Хайн-боаз, което ще рече предателски, коварен проход. Именно през годините на робството са написани едни от най-славните страници от неговата история. Героичните подвизи на народния хайдутин – войводата Генчо Къргов срещу поробителите, на сподвижниците на Апостола Левски – Никола Веранов и Стоян Груйчев, взели участие в Старозагорското възстание през 1875 год, а по-късно превели през Хайнбоазкия проход отряда на генерал Гурко, ще останат завинаги в паметта на признателните поколения. В знак на признателност към големия руски пълководец, донесъл освобождението на хайнчани на 14 юли 1877 год., те преименуват макар и по-късно през 1906 год.- своето село на името на генерал Гурко – с. Гурково. От 1940 до 1947 селището e Генерал Гурково, а след 1947 год. до наши дни- отново Гурково, като от 04.09.1974 година Гурково е обявено за град. Икономика Най-голямото предприятие (а и най-важното) в града е БУЛМЕТАЛ, което се занимава с изработката на метални кутии, флакони и т.н. Важно място в икономиката на града заема и дърводобива и дървообработката, като част от суровия дървен материал се изнася за чужбина.