Общинска администрация Гълъбово

Гълъбово е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област и е в близост до град Раднево. Градът е административен център на община Гълъбово. Заема площ от 348.8 квадратни километра и представлява 6,8% от територията на Област с административен център Стара Загора. Обработваемата земя заема повече от половината от територията й – 54%. Общината граничи със землищата на общините Раднево, Опан, Симеоновград и Тополовград. Средната надморска височина е 194,5 метра. Общината има население 16 034 жители. Селищната мрежа включва 11 населени места - град Гълъбово и 10 села. Административната й структура включва 10 кметства. Общинският център град Гълъбово е с население 9183 жители и попада в групата на малките градове. Селищата в общината са балансирано разположени по територията й. Средната гъстота на селищната мрежа е 3.16 населени места на 100 км2 територия срещу 3.9 за Старозагорска област и 4.7 за страната, а гъстотата на населението е 46 жители на квадратен километър, с 4,5% над средната за страната. Плътността на пътната мрежа в община Гълъбово е 35 км/100 кв.км. През територията й преминава един от най-преките пътища между Северна и Южна България, преминаващ от Русе през Стара Загора до Свиленград – главен път Е 85 Русе – Капитан Андреево, свързващ Румъния с Турция и Гърция. Железопътната линия, преминаваща през Гълъбово, Раднево и Нова Загора свързва Симеоновград с Бургас и Варна. География Град Гълъбово се намира в югоизточната част на Горнотракийската низина и е с население 9183 жители, като попада в групата на малките градове. През територията му преминава един от най-преките пътища между Северна и Южна България, от Русе през Стара Загора до Свиленград – главен път Е85 Русе – Капитан Андреево, свързващ Румъния с Турция и Гърция. Железопътната линия, преминаваща през Гълъбово, Раднево и Нова Загора свързва Симеоновград с Бургас и Варна- в момента тази жп линия не обслужва пътнически влакове. История Историята на града започва с заселването на покрайречните места на река Сазлийка,до постепенното му разрастване до днес.През периода преди 9.10.1945 г. градът се и делял на две населени части за които се избирали най-видните измежду населението хора ,крупни земевладелци,търговци и стари родови наследници.И до днес се запазило названието "гаралийци" за хората живеещи в блоковете и малки кооперации в близост до ЖП и Автогарата на града и тези "от квартала" живеещи в къщи,отглеждащи животни и селскостопански култури. Община Гълъбово се намира на територията на Тракийската низина, където обществен живот се е зародил още през VI хилядолетие преди новата ера. В землището на общината са открити останки от съществувало поселище от каменно-медната епоха (халколита) ??дълбока древност. Селищната могила Хисарлъка е разположена на един километър от Гълъбово и се намира в двора на Брикел ЕАД. Тя е била обитавана до средата на второто хилядолетие преди новата ера и по предположение на учените в по-късни времена се е използвала като едно от важните крепостни съоръжения в района. На територията на цялата община има открити доказателства за активен стопански живот през бронзовата епоха. Тук са открити множество жилища, глинени и керамични съдове, които свидетелстват за трудова дейност, свързана със земеделие – производство, преработване и съхраняване на земеделска продукция. В местностите Кошар дере, Беловините и Корийката, намиращи се на територията на общината, има открити останки от тракийски селища. В културния пласт са открити останки от глинени съдове, женски украшения, парчета от керемиди. Най-много тракийски могили в община Гълъбово са открити в района на село Мъдрец. Общият брой на древните селища и гробници, открити в близост до селата Искрица и Мъдрец е 23. Същинската история на селището датира от 1873 година, когато със строителството на 106-километровото отклонение на централната железопътна линия Одрин - Пловдив в участъка Търново-Сеймен (Симеоновград) - Нова Загора – Ямбол се създават условия за бурно развитие на икономиката в района. Първият влак по новата линия от Ямбол за Търново-Сеймен е пуснат през месец януари 1875 година. Влаковете по това време се движат със скорост 22-35 км. Независимо, че скоростта им е не по-висока от скоростта на виенските файтони, както коментира Константин Иречек в своите пътеписи, железопътната линия изиграва важна роля за развитието на района. Върху земята около гарата и по-нататък до река Сазлийка, а в последствие и отвъд нея, започва изграждането на кръчми, ханове, бакалници, складове. Жителите на село Кум Дуванджии, собственици на земята в този район, усещат ползата от наличието на постоянна и сигурна транспортна връзка и наоколо започват да се строят и нови домове. Като пръв заселник в района на новата гара в историческите хроники от този период се сочи Иван Генов Арнаудов, учител по професия, който открива магазин за продажба на хранителни стоки. През епохата на турското владичество, в района на юг от Сладък кладенец работи малка воденица. Тя се намира в близост до левия бряг на река Сазлийка. Веднага след откриването на железопътната линия, пак там, но на север от Сладък кладенец, е построена нова воденица. Собствениците й, братя Пулеви я оборудват с изключително модерно за тази епоха оборудване ето защо тя е известна като “Френската воденица”. Тя работи до 40-те години на ХХ век. Възникналото около гарата селище е наречено Меркез (гара) Карабунар. През годините името му се променя многократно. Сега град Гълъбово включва в себе си гарата и селото и се развива като икономически център на района. През 1893 г. се открива пощенска станция, а през 1905 г. отваря врати първото начално училище - "Отец Паисий". По-късно то се развива като прогимназия и се разкрива земеделско училище, в което се обучават младежи от селата в района. През 1911 г. е учредено първото читалище "Просвета". От тогава то е средище на културата в общината с прекъсване от 5 години през Първата световна война. В летописната му книга е отразена иторията на Гълъбово. С построяването на керамична фабрика, откриването на клон на Българска земеделска банка градът се развива като икономически център. През 1937 година се изгражда предачна фабрика с 1000 вретена, развива се търговията. В по-ново време развитието на град Гълъбово е свързано с изграждането на комплекса Марица изток.