Общинска администрация Гърмен

Гърмен е село в Югозападна България. То е административен център на община Гърмен, Област Благоевград. Населението на община Гърмен към 01.02.2011 г. е 14 192 човека. Село Гърмен се намира в планински район. Водни ресурси и горски фонд    Водните ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностните са река Места и нейните родопски притоци Канина и Дъбнишка река (Върбица). Най-големи количества пресни подземни води се акумулират в речните пясъци и чакъли от ниските тераси на река Места и притоците й.    В долината на река Канина на около 1 км североизточно от село Огняново има 17 топли минерални извора. Температурата на водата обикновено варира от 35оС до 39.5оС. Общият дебит на находището е около 8 l/s. Почти всички извори са с аналогичен химичен състав - хидрокарбонатно-сулфатни, калциево-натриеви с минерализация от 0.23 до 0.28 g/l. Характерно за тези води е повишеното съдържание на флуор - от 3.5 до 4.5 mg/l.    Горският фонд заема 26 760 дка, или 69% от общата територия на общината. Той е сравнително богат - преобладават иглолистните гори (бор, смърч, бяла мура), но има находища и на широколистни, представени от бук и дъб. Минерални ресурси    Подземните природни богатства в общината са доста разнообразни. В геоложко отношение територията е изградена от слабо плиоценски утайки, препокрити от старокватернерни чакъли.     Основата е плоска, заета от тектонски обусловени разширения на долината на река Места и притоците й. Югозападните Родопи са изградени от предпалеозойския метаморфен комплекс, който е представен от двуслюдени и биотитови гнайси с прослойки от слюдени шисти и мрамори.    Разседна зона с посока северозапад при селата Гърмен и Марчево е оформила хорст от гнайси, чието продължение е мраморната скала при село Огняново. На север от село Огняново главният разсед има почти северна посока и се съединява с Рибновския разлом.    Вертикалните тектонски движения, продължили и през кватернера, способстват за натрупването на мощни речни наноси по река Места, а плиоценският кизелгурен хоризонт е разкъсан при Гърмен от три системни разседа, които се срещат и в гнайсовата подложка. Доказателство за активната неотектоника са честите земетресения в района, чиито огнища са наредени най-вече по главните разломни зони - Гоцеделчевската и Огняновско - Рибновската.    Голям интерес представляват гнайсите в землищата на селата Крушево и Долно Дряново, които са с много добри декоративни качества, с възможности за полиране и са издръжливи на атмосферните условия. Използват се за облицовка на сгради. Забележителности    Поддържан резерват Тъмната гора (площ 30.2 хa), обявен със заповед № 2811/10.10.1962 г. на ГУГ. Разположен е в Дъбрашкия дял на Западните Родопи при надморска височина 1500-1700 м, в землището на село Ковачевица. Създаден е да се запази част от вековната смесена гора - смърч, бук и ела.    Огняновски минерални бани (с. Огняново) - балнеоложки курорт с регионално значение. Лековитите минерални извори (17 на брой), модерният профилакториум и няколкото почивни станции дават богати възможности за отдих, профилактика и лечение. Природни забележителности    Скални образувания Козият камък (0.6 ха ) и Черната скала в землището на село Ковачевица, обявени за забележителност със заповед № 1187/09.04.1976 г. на МГГП. Скалните образувания са с изходен пункт горско стопанство “Беслет”.    Дълбокият каньон на река Канина в местността Синия вир - на час и половина път пеша от с. Ковачевица.    Вековни чинари в село Гърмен, обявени със заповеди № 17 и № 961 от 08.06.1968 г., които са на възраст над 600 години. Вековни бели тополи в с. Дъбница.    Пещерата Маноилова дупка край с. Осиково - най-дългата пещера в Дъбраш. Исторически места    Кара таш (3.1 хa) - обявен със заповед № 357/09.02.1973 г. на МТТП. Партизански мост (3.2 хa) - обявен със заповед № 3962/20.12.1973 г. на МГГП. Релеф, климат, почви    Релефът е планински и полупланински, който във високите части преминава в хълмист. Общината се намира на границата на два климатични пояса - умереноконтинентален, който преобладава, и преходносредиземноморски, който прониква от долината на река Места. Сезоните са ясно изразени - лятото е топло, а зимата - умерено студена. Почвообразуващата основа са гнайси, а в ниските части - делувиални материали. Преобладават слабоизлужени канелени горски почви, на места ерозирали. Край Места почвите са алувиално-наносни и алувиално-ливадни. История В древността районът е населяван от различни племена и племенни групи. Най-трайни следи оставят траките, славяните и прабългарите. В поречието на Горна и Средна Места и по склоновете на Западните Родопи се настанява главно тракийското племе беси. Сведения за траките се срещат и в Омировата “Илиада”, където се дава описание на тракийския аристократ Резос. Свидетелства за богатия живот на траките по тези места са останките в множеството могили, пръснати из Гърменското поле. При направените последни проучвания на някои от тях са намерени фрагменти от атически съдове, особено в местността Драача над селото. Могилни некрополи има и в землищата на съседните села Блатска, Дебрен, Дъбница, Хвостяне. Интересни находки са открити при изграждането на сушилня за тютюн в село Дебрен – там, където е сега училището. След продължителни борби между настъпващите римски воини и местните траки към 146 година Гоцеделчевският край е вече под римско владичество. В местността Драача римляните заварват тракийското селище Кейрпара. Недалеч от него император Траян (98-117) изгражда нов град и в чест на победата над даките в Добруджа го нарича Никополис ад Нестум (град на победата на Места). Градът е построен през 102-106 г. от н.е. на левия бряг на река Места и отстои на около 7.5 км от Гоце Делчев, където днес се намира квартал “Заграде”. Издигнат е вероятно върху останките на тракийско селище. В Никополис са сечени монети по времето на императорите Комод (176-192), Септимий Север (193-211), Каракала (192-217) и Гета (209-212), убит от брат си Каракала. Намерени са монети с образа на Юлия Домна - жена на император Септимий Север и майка на Каракала и Гета. Градът е разрушен в края на VІ век от славяните. Тук се заселва племето смоляни, което владеело местата чак до Централните Родопи. Славяните изграждат много селища. Занимават се със земеделие и скотовъдство - сеят просо, пшеница, лен, конопени и бобови растения, отглеждат едър и дребен рогат добитък и птици. Кланят се на много богове, но особено почитат Перун. Когато приемат християнската вяра, свързват култа към Перун с християнския светец Илия и създават много светилища в негова чест. Такова оброчно място се е запазило и до днес на изток от Гърмен, където всяка година се колят животни за курбан.