Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия

Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) е най-старото и сред най-престижните висши технически училища в България.  Днес съвременната мисия на УАСГ е насочена към осигуряване на обучение съвместимо с европейските стандарти за образование и квалификация, достъпно за кандидати от всички страни.  Университетът е основан през 1942 г. като Висше техническо училище (ВТУ), което по-късно - 1945 г., се превръща в Държавна политехника. През 1953 г. се отделя като Инженерно-строителен институт (ИСИ), който през 1963 г. е преименуван на Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), а през 1977 г. - на Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС) . През 1990 г. ВИАС е преименуван на Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) по решение на Общото събрание на ВИАС, а на 21 юли 1995 г. официално е преобразуван в университет с решение на Народното събрание. На 15.11.2001 г. получава институционална акредитация.  ФАКУЛТЕТИ и ДЕПАРТАМЕНТИ  АРХИТЕКТУРЕН ФАКУЛТЕТ  ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ  СТРОИТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ  ФАКУЛТЕТ по ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО  ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ  Департамент по ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА И ФИЗИЧЕСКА КУЛТУРА Университетът е основан като Висше техническо училище през 1942 г. 1945 г. то се преобразува в Държавна политехника. През 1953 г. се формира Инженерно-строителен институт (ИСИ), който през 1963 г. е преименуван на Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), а през 1977 г. - на Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС). На 21 юли 1995 г.  с решение на Народното събрание ВИАС е преобразуван в Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Брой на студентите: 5000 (вкл. 486 задочници, 352 чуждестранни студенти и 50 докторанти). Академичен персонал, редовни преподаватели - 364 вкл. 25 професори, 147 доценти, 168 асистенти, 24 преподаватели; от тях 250 са доктори на науките. Академичен персонал, хонорувани преподаватели - 212 от тях с докторска степен - 60. За времето на своето съществуване, УАСГ е подготвил повече от 5900 архитекти и 25000 инженери. В пет факултета - Архитектурен, Строителен, Хидротехнически, Геодезически, Транспортен и 33 катедри се подготвят висши кадри по следните специалности: Архитектура, Урбанизъм, Строителство на сгради и съоръжения, Транспортно строителство, Водоснабдяване и канализация, Хидростроителство и Геодезия. История Университетът е основан през 1942 г. като Висше техническо училище (ВТУ), което по-късно - 1945 г., се превръща в Държавна политехника. През 1953 г. се отделя като Инженерно-строителен институт (ИСИ), който през 1963 г. е преименуван на Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), а през 1977 г. - на Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС) . През 1990 г. ВИАС е преименуван на Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) по решение на Общото събрание на ВИАС, а на 21 юли 1995 г. официално е преобразуван в университет с решение на Народното събрание. На 15.11.2001 г. получава институционална акредитация. Мисия и цели Обществената мисия на УАСГ има светски характер, тя е образователна и научноизследователска. В УАСГ студентите получават архитектурни и инженерно-строителни познания и придобиват практически умения в съзвучие с националните, европейските и световни традиции и в съответствие с държавната политика за развитие на висшето техническо образование в Република България. Тази мисия се осъществява чрез преподаване на знания и развиване на изследователска дейност в областта на следните специалности: Архитектура, Строителство на сгради и съоръжения, Хидростроителство (Хидротехническо строителство и Хидромелиоративно строителство), Водоснабдяване и канализация, Геодезия и Транспортно строителство (Пътно строителство и Железопътно строителство).   Главните цели на УАСГ са: да осигури висше архитектурно и инженерно-строително образование на високо равнище; да създаде богати възможности за следдипломна квалификация и специализация; да осъществи задълбочени научни изследвания и ползотворно сътрудничество с наши и чужди обществени и частни институции в следните направления: 2.1. Комплексно проучване, планиране и устройство на териториални и селищни системи, градоустройствено планиране на селища, ансамбли и функционални зони, проектиране на жилищни, обществени, промишлени и аграрни сгради и обзавеждането им. 2.2. Пресмятане на напрегнато и деформирано състояние в сгради и съоръжения при различни статични и динамични въздействия и свойства на земната основа; оразмеряване и конструиране на носещи системи, изпълнени от различни строителни материали; прилагане на ефективни технологични решения за изграждане на сгради и съоръжения и рационална организация на строителния процес. 2.3. Проектиране, изграждане и експлоатация на хидроенергийни системи и съоръжения, язовири, водни централи, резервоари, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи, станции за пречистване на води и твърди отпадъци. 2.4. Провеждане на геодезически, гравиметрични, астрономични и фотограметрични измервания, вертикални планировки, изработване на регулационни планове на селища, устройствени планове на извънселищни територии, изготвяне на кадастрални планове и всички видове карти, атласи, глобуси. 2.5. Проектиране, строителство и поддръжка на пътища, ж.п. линии, пътни и железопътни съоръжения, мостове, тунели, гари, летища, пристанищни и геотехнически съоръжения; планиране, организация и управление на градско и междуградско движение. Наред с техническия аспект на образованието УАСГ си поставя целта да възпитава и развива у бъдещите архитекти, строителни инженери и геодезисти умения да реализират и управляват мащабни строителни обекти и процеси, като спазват строги екологични изисквания и включват безконфликтно сградите и съоръженията в природната среда. Техническото образование в УАСГ подготвя студентите за решаването на проблеми от финансово-стопански и социален характер. Дипломираните випускници ще отговарят за значителни материални и парични активи, ще реализират проекти с участието на големи групи изпълнители от различни социални среди. Поради това в учебната програма на всички специалности са включени дисциплини като макро- и микро-икономика, бизнес администрация, компютърна обработка на информация, правни аспекти на инженерната дейност. Културната и хуманитарна цел на обучението в УАСГ се изразява в подготовка на млади архитекти, строителни инженери и геодезисти, способни да си сътрудничат ползотворно с партньори от различни страни и континенти в рамките на изграждащите се универсални международни стопански и политически структури. За тази цел се предоставят възможности за разширено изучаване на чужди езици, философия и психология. Успешното участие в европейските програми на Фар - Темпус, Еразмус, Леонардо да Винчи и Рамковите програми на ЕС и други е реален израз на тези цели и намерения. Почитаните още от древността схващания за хармонично развитие на духа и тялото също са залегнали в програмите за обучение на бъдещите архитекти, строителни инженери и геодезисти. Спортната база на УАСГ предоставя възможности за практикуването на различни видове спорт, за полезно и здравословно оползотворяване на свободното време. В резултат на усилията на своя преподавателски и управленски екип УАСГ привлича все повече чуждестранни студенти от района на Балканите, Близкия изток и Северна Африка и се превръща в средище с наднационално значение, което не само е призвано да бъде източник на висши технически знания и умения, но и да култивира взаимно разбиране, търпимост и ползотворно сътрудничество между бъдещите граждани на един обединен свят. Формулираните по този начин мисия и цели на УАСГ са в съответствие със същността на институцията и с предмета и съдържанието на нейната дейност. Те отговарят както на социалните и обществени потребности, така и на държавната политика в областта на висшето техническо образование. Доказателство за това е неизменният интерес към УАСГ сред младежите, желаещи да получат висше техническо образование. Факт е, че определените места за следване се попълват всяка година чрез писмен анонимен конкурс с три до пет кандидата за място.