Лесотехнически университет

ЛТУ е единственото по рода си у нас висше училище за подготовка на кадри с лесо-биологическа и лесо-техническа насоченост. Историята му минава под формата на Агрономо-лесовъдния факултет на СУ, след това в Лесотехническия факултет към ССА, във ВЛТИ и към момента Лесотехнически университет (ЛТУ). Основните сгради на университета се намират в жк. Студентски град в София в близост до Техническия университет и Химикотехнологичния и металургичен университет.  ЛТУ има шест факултета и 30 катедри. Университетът разполага със следните учебни центъра: две учебно-опитни горски стопанства - едното в близост до с. Юндола в зоната на иглолистните гори, а другото до с. Бързия в зоната на широколистните гори, с Учебно-опитното стопанство Враждебна в покрайнините на София и с Учебно-спортния лагер в с. Равда. ФАКУЛТЕТИ Факултет Горско стопанство Факултет Горска промишленост Факултет Екология и ландшафтна архитектура Факултет Стопанско управление Факултет Ветеринарна медицина Агрономически факултет ИСТОРИЯ За начало на висшето лесотехническо образование у нас  се смята 1925 година, когато  на 28 януари Академичния съвет на Софийския университет взема по принцип решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета. През 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство", чиито задачи са насочени към подготовката на агрономическите кадри в областта на лесовъдстрвото  и към създаване на предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет.  В резултат на писма от Министерството на земеделието и държавните имоти  (МЗДИ) и Дружеството на лесовъдите в България се избира комисия, която да изготви изложение във връзка с откриването на Лесовъден отдел.  Така се стига до заседанието на Академичния съвет от 28.01.1925 г., на което се взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Софийския университет.  На следващо заседание (20.02.1925 г.) Академичният съвет на СУ взема решение занятията да започнат веднага и Лесовъдният отдел се смята за открит от летния семестър на 1925 г. Изпълнявайки поети  по-рано ангажименти, МЗДИ с писмо от 30.12.1925 г. уведомява Ректора на СУ, че за обучението на студентите от Лесовъдния отдел се предоставят две учебно-опитни горски стопанства - „Гешова планина" (сега УОГС „Г. Ст. Аврамов" - с. Юндола), намиращо се в район на иглолистни гори и „Петрохански проход" (сега УОГС „Петрохан" - с. Бързия), намиращо се в район на широколистни гори. През 1938 г. за нуждите на студентите МЗДИ предоставя и едно Учебно-опитно ловно стопанство - Витиня. През 1947 г. Лесовъдният отдел към Агрономо-лесовъдния факултет на СУ се обединява със създадения скоро преди това Лесовъден отдел към Пловдивския университет и се създава Лесовъден факултет към СУ. Той е един от четирите факултета, които са в основата на създаването на селскостопанската академия през 1947 г. С Указ на Президиума на Народното събрание от 12 януари 1953 г., от Селскостопанската академия се  обособяват три самостоятелни висши учебни заведения: Висш лесотехнически институт (ВЛТИ); Висш ветеринарномедицински институт и Селскостопанска академия „Г. Димитров" и трите със седалище в София. За първи ректор на Висшия лесотехнически институт е избран акад. Борис Стефанов, а за зам.-ректори - проф. Димитрър Стефанов, доц. Цвятко Христов и доц. Стоичко Христов.