Висше училище по застраховане и финанси

Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) е първото в България частно специализирано висше училище в областта на застраховането и финансите.  Училището е открито с решение на Народното събрание от 25.07.2002 г.(обн., ДВ, бр. 75 от 02.08.2002 г.).  Първият прием е обявен за учебната 2002/2003 година.  СПЕЦИАЛНОСТИ: Ззастраховане и осигуряване  Финанси  Счетоводство и контрол Обучението на студентите от отделните специалности в рамките на образователно-квалификационната степен „бакалавър” им осигурява: Получаване на задълбочена представа за професионалното направление и специалността; Овладяване на широкопрофилни теоретични знания и придобиване на умения за самостоятелна практическа работа и работа в екип; Способности за адаптивност в съответствие с изменящите се условия при реализирането им като специалисти;  Условия за образователна мобилност и международна сравнимост на получаваните знания и придобитите способности. Подготовката на  придобилите висше образование в рамките на образователно-квалификационната степен „бакалавър” им дава възможност: Да упражняват професии съобразно придобитото образование и професионалната им квалификация; Да продължават обучението си в степента „магистър” при определени условия; Да участват в различни форми на продължаващо обучение. Обучението в магистърска степен във ВУЗФ се осъществява в две основни направления: профилиране и задълбочаване на подготовката по завършената специалност в бакалавърската степен; допълнителна широкопрофилна и интердисциплинарна подготовка на завършилите висше образование на образователно-квалификационните степени „специалист”, „професионален бакалавър”, „бакалавър” или „магистър” по други специалности от професионалното направление „Икономика” или от друго професионално направление, различни от специалността, по която се обучават за магистър във висшето училище. Обучението в магистърска степен осигурява на студентите: задълбочена теоретична и специализирана подготовка по специалността; усвояване на основите на научноизследователската и научно-приложната дейност; условия за образователна мобилност и международна сравнимост на придобитите знания и умения;  развитие на способностите за адаптация в условията на социални, икономически и технологични промени.