Аграрен университет

От създаването си през 1945 г. до днес Аграрният университет – Пловдив разпространява знания, съхранява и обогатява традициите в българското земеделие. Утвърждава се като национален център на аграрната наука и образование в България. Възпитаници на АУ – Пловдив са над 22 000 агрономи, инженери, еколози, икономисти, от които над 1900 чуждестранни граждани. Аграрният университет провежда обучение на европейско ниво в трите образователни степени: “бакалавър”, “магистър” и “доктор”. Мисията на Аграрния университет – Пловдив е: Да осигурява качествено обучение, ориентирано към студента и гарантиращо конкурентоспособност на българския, европейския и международния пазар на труда. Да провежда научни изследвания, ориентирани към бързо внедряване в практиката. Да изгражда личности с ясна гражданска позиция, способни да формират политиката и стратегията в аграрния сектор. Да съхранява любовта на българина към земята и нейните богатства, жаждата за знание и традициите на висшето аграрно образование и наука. Аграрният университет да заслужи обществено признание като водещ в аграрния бизнес, наука и образование. Аграрният университет е акредитиран през 2006 г. от Националната агенция за оценяване и акредитация с най-високата оценка „много добър”. Акредитацията е валидна за 6-годишен период. Факултети Факултет по агрономство Факултет по лозаро-градинарство Факултет по растителна защита и агроекология Факултет по икономика Департамент по езикова подготовка и спорт История Началото на висшето агрономическо образование в България се поставя през 1921 г. в София с откриването на Агрономически факултет към университета. С Указ на регентския съвет от 4 август 1945 г., публикуван в ДВ от 20 август 1945 г., в Пловдив е разкрит университет с два факултета – медицински и агрономо-лесовъден, а през 1950 г. се създава самостоятелен Висш селскостопански институт “Васил Коларов”. В него тогава работят 7 професори, 9 доценти, 26 асистенти, от които 5 доктори. Сред преподавателския състав са утвърдени и доказани учени с международна известност като професорите Христо Даскалов, Павел Попов и др. В института са обособени три факултета – агрономически, технологически и лозаро-градинарски, с добре окомплектовани катедри, лаборатории и помощни звена – учебно-опитна база, библиотека и др. Паралелно в София функционира и ВСИ “Г. Димитров”, но впоследствие, с постановление № 3 на МС от 1977 г., ВСИ – Пловдив се определя като единствено висше училище, подготвящо кадри за земеделието в България. Висшият селскостопански институт навлиза в нов етап на своето развитие. Усъвършенствани са учебните планове и програми в съответствие с изискванията за подготовка на агрономи по полевъдство, лозаро-градинарство, растителна защита, тропично и субтропично земеделие, утвърждава се следдипломната специализация. Разнообразяват се и се обогатяват формите на учебна дейност, разширява се и се модернизира материално-техническата база. Увеличава се броят и се повишава квалификацията на преподавателския състав. До 1989 г. са подготвени и защитени 104 кандидатски и 34 докторски дисертации. През 1984 г. в института вече работят 58 професори, 69 доценти и 118 нехабилитирани преподаватели (23-ма са доктори на науките, а 138 - кандидати на науките). Постигнати са високи научни постижения в областта на биологическата, химическата, физико-математическата и селскостопанската наука. След успешна акредитация през ноември 2000 г. Висшият селскостопански институт бе преобразуван в Аграрен университет – Пловдив (АУ) с Решение на ХХХVІІІ-то Народно събрание на Република България, прието на 10 април 2001 г. Днес в Университета работят 219 преподаватели, от които 106 хабилитирани (професори и доценти). Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация на свое заседание, проведено на 02.11.2006 г. (Протокол №37), даде поредната институционална акредитация на Университета с най-високата (Мн. добра) оценка. Обучението на всички български и чуждестранни студенти се осъществява в четири факултета: Факултет по агрономство, Факултет по лозаро-градинарство, Факултет по растителна защита и агроекология и Факултет по икономика. От създаването на висшето училище дипломи за завършено висше образование тук са получили повече от 22 285 инженер–агрономи, агрономи и икономисти, от които над 1900 са чуждестранни граждани от 76 страни. Днес Аграрният университет провежда обучение за образователно-квалификационните степени “Бакалавър” и “Магистър” и за образователната и научна степен “Доктор” за български и чуждестранни граждани.