Общинска администрация Две могили

Община Две могили е разположена в източната част на Дунавската хълмиста равнина върху площ от 345 кв.км. Административно принадлежи към област Русе и заема 13,1 % от територията и. Селищната мрежа на общината обхваща 12 населени места: селата Баниска, Батишница, Бъзовец, Каран Върбовка, Кацелово, Могилино, Острица, Помен, Пепелина, Широково и административният център - град Две могили. Той се намира на 32 км на юг от град Русе. Разположен е от двете страни на жп линията Русе – Горна Оряховица. Заема територията на обширно заравнено льосово плато, характеризиращо се предимно с равнинен релеф, на места прорязан от дълбоки къси долове. Климатът е умереноконтинентален с горещо лято, студена зима, големи годишни амплитуди на температурата, подчертан летен максимум на валежите. Географското местоположение и природни дадености, липсата на застрашаващи екологичното равновесие дейности са богатство и предимство на Община Две могили, както и предпоставка за нейното благоприятно икономическо развитие. Произход на името на селището Първи писмени сведения за Две могили са намерени в Турски документи, съхранявани в Ориенталския отдел на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Това са предимно данъчни регистри, от които можем да добием представа за големината на селището, народностния му характер и поминъка на хората. Много малко са българските документи за Две могили от годините на робството и те са от втората половина на XIX век. Съхранени са в архивите на Църковна народна община Русе, на Доростолска и Червенска митрополия и някои преписки върху църковни книги, запазени в църквата "Света Троица" в град Две могили. Според документа "заемети, тимари на Мустахъвзи в Никополския санджак" от първата половина на XV век селището съществува вероятно още преди падането под османско робство, но не може да се определи точно откога. С откриването на тоя документ се приключва спорът за произхода на името на селището. В турския текст то се изписва До могила. Преводачите от старотурски към Ориенталския отдел на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" : Р. Стайков, А. Вълов, П. Груевски и Е. Грозданова приемат, че думата "До" е от персийски произход и означава "две". В турския административен и говорим език има много думи от персийски произход. И така - думата "До" се съчетава със славянската "могила" и се получава названието "До могила" и това име получава гражданственост. Градът носи името на географските забележителности край него - двете могили. Общината е от IV-ти функционален тип с 10 255 жители, в това число 4 450 в град Две могили.