Общинска администрация Девня

Девня е град в Североизточна България. Той се намира в община Девня, Област Варна и е в близост до град Провадия. Старото му име е Девне. Градът е трети по големина в областта след Варна и Провадия и е административен център на Община Девня. Територията на Община Девня е 100.980 кв.км. Землището и е разположено на територията на Северо-Източна България и граничи със землищата на Аксаковска, Белославска, Авренска, Провадийска, Ветринска и Суворовска общини. Населени места: град Девня, с.Кипра, с.Падина. На 12.01.2003 г. се проведе местен референдум за присъединяването на с. Неофит Рилски от община Ветрино към община Девня. 394 са гласувалите "за", против - 21. Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е "Вълшебният Извор" свързан с древни легенди. Наличието на обилна вода и варовикови находища - неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост. РЕЛЕФ Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Западната и източната част от територията на общината се характеризират с различен равнинен релеф. В югоизточната част е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. Надморската височина варира от 0 до 200 метра. Най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината. КЛИМАТ И КЛИМАТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ       Преобладават северозападни ветрове, но също и източни. Отбелязват се случаи на безветрие и образуване на радиационни мъгли, за което играе роля и атмосферното замърсяване.       В сравнение с гр.Варна и гр.Провадия мъгливите дни са два пъти повече. Сравнително по-честите засушавания особено през лятото и есента със слаби ветрове създават условия за приземна инверсия и увеличаване на концентрацията на замърсяването на атмосферата. Сравнително малкото валежи като сезонното им разпределение е със зимно-есенен максимум. РЕСУРСИ Повърхности и естествени водоизточници (водоеми)      Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославксото езеро, р.Девненска и р. Провадийска. Река Девня се влива в р.Провадийска, което от своя страна се зауства в Белославското езеро. Подземни естествени водоизточници       В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство.       Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00м. и от 10,00 до 15,00м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий. Почви      Преобладаващите почви са карбонатните и типично черноземите. На отделни места в северозападна част на територията са разпространени излужените черноземи, които се характеризират с високо естествено плодородие. Значителна площ в северозападната част заемат и слабо продуктивните плитки почви, които са неподходящи за селскостопански култури. В централните части на територията са разпространени делувиално-ливадните почви със сравнително добро съдържание на хумус. В крайните североизточни и източни райони са разпространени сивите горски почви. Торфено-блатните почви са разпространени на част от територията на Промишлена зона-юг. Минерални суровини       Наличието на обилна вода и варовикови находища - неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост. На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф. мергел - това са мергелите нахортривския хоризонт имащ твърде голямо разпространение. Разкриват се по терена на склоновете на височините "Белите могили", "Лозенско дере" и "Синур Алча". Има разработени кариери за циментовата промишленост. варовик - те изграждат височините "Голям кайряк" и "Малък кайряк". Установена е годността за добиване на вар в шахтови пещи, за ползването им за горе посочените цели. торф - образуван е в ниската блатна част на района. История Античното име на Девня е Марцианополис, главният град на римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior), основан от император Траян през 106 г от н.е. след походите срещу даките. Предполага се че е кръстил града в чест на сестра си Марция. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Девня е доброволец в Македоно-одринското опълчение. В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села - Девня, Река Девня и Марково. В края на 1950-те започват строежите на девненските заводи. През 1960-те Девня е обявена за град с кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (построен с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес кв. „Химик“ не съществува на практика, никой не живее там и повечето блокове са съборени. Болницата е преместена от там в кв. „Река Девня“ - сегашното име на „Изворите“. „Нанко Недев“ се нарича кв. „Девня 1“, а „Повеляново“ запазва старото си име. Забележителности Грандиозно скално, може би тракийско светилище 2 км северно от Девня и леко югозападно от кариерата за циментовия. В близост до града се намира природната забележителност Побитите камъни. Дявня е известна с карстовите извори. За съжаление всички те са каптирани за водоснабдяване на промишлеността и населението на близкият град Варна. Останал е един - "Вълшебен извор"