Общинска администрация Димитровград

Димитровград е град, разположен в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до град Хасково (на 16 км). Градът е втори по големина в областта след Хасково и е административен център на община Димитровград. Разположен е в Тракийската низина по поречието на река Марица. Община Димитровград е разположена в централната част на Южен централен регион. Административно принадлежи към Област Хасково. На север граничи с общините Чирпан и Опан (Област Стара Загора), на изток – с Община Симеоновград, от юг- с общините Хасково и Минерални бани, от запад- с Община Първомай (Пловдивска област). На територията на Община Димитровград се пресичат Европейските коридори 10 и 9. Основната връзка със страната е чрез тези първокласни пътни артерии – ЖП и авто – Пловдив и София - на запад, Свиленград - на изток, Стара Загора и Кърджали - съответно на север и юг. Равнинният релеф, разнообразен от обраслите с гори хълмовете и река Марица, в централната част на общината, предопределя функционалното й площоразпределение: основната част е заета от земеделски земи, а централната – по линията Хасково – Димитровград – Радиево, както и периферните североизточни части – от хълмове. Община Димитровград е заема площ от 567.6 км 2. От тях: 416.6 км 2 (73.39%) са земеделски земи; 72.97 км 2 (12.89%)- разпръснати и необособени терени на горския фонд; 44.73 км 2 (7.88%)- фонд населени места; 15.98 км 2 (2.81%)- водни площи и течения. За добив на полезни изкопаеми са били използвани 12.63 км 2, или 2.23% от територията, днес в по-голямата си част – неизползваеми открити рудници. Терените, заети от транспортни и инфраструктурни съоръжения, са 4.71 км 2, или 0,83% от територията на общината. СЕЛИЩНА МРЕЖА Селищната мрежа в общината се състои от два града – Димитровград и Меричлери и 25 села, пръснати равномерно по територията й. Освен функционален, ядрото - Димитровград се явява и пространствен център на територията, която няма сериозни релефни бариери, освен река Марица и възвишенията между Хасково и Димитровград. Населението на общината (към 15.09.2010г.) е 64 362 души по постоянен адрес, от които 49 218 представляват населението на град Димитровград. Димитровград е търговски, промишлен и транспортен център не само с национално значение, но и за Балканския полуостров. Градът отстои на 220 км от столицата София и на 16 км от областния град Хасково. Най-близкото българско пристанище е Бургас — на 215 км., а гръцкото пристанище Дедеагач (Александруполис) на Бяло море е на около 260 км. Най-близката безмитна зона се намира в Пловдив — на 78 км, а най-близкият граничен пункт е Капитан Андреево — на 100 км. През Димитровград минават европейски транспортни коридори 8, 9 и 10[1]. Димитровград е една от най-големите и важни разпределителни гари в южна България. През общината минават ЖП линиите София - Свиленград и Русе - Подкова. В града е разположен транспортен терминал, работещ по направление Европа - Близкия изток. Населението на община Димитровград е около 65 000 души. История Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10-ти май 1947 година, когато 40 младежи пристигат за да изградят "градът на мечтите". Те са последвани от хиляди други. Димитровград е основан на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно. Бившето село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на два турски чифлика. През 1873 г. селото става гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му. Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Една част от тях стават и жители на новия град. От 1948 до 1950 те работят в самостоятелна бригада наречена "Млада гвардия". Техният девиз е: "Ние изграждаме града, градът изгражда нас!". Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката Вулкан, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община на Димитровгад, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаймбоаз, жп линии (Ловеч - Троян, Перник - Волуяк, Самуил - Силистра), язовирите Александър Стамболийски, Георги Димитров и др. Архитектура Димитровград е строен като по учебник за архитектура, спазени са нормите от римско време и принципите на съветското градоустройство. Първият социалистически град е проектиран многофункционално, с оптимален за времето си урбанистичен проект. Градът е неповторим със своята история и архитектура и с право би могъл да претендира за емблематично място в историята на България. В настоящия момент усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 50-70-те години да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града. Население Населението на Димитровград през първите десет години след създаването си е бил около 34 000. От тогава започва да расте, най-вече заради мигрантите от селските райони, като достига своя връх през периода 1985-1992 г. над 50 000. След този период, населението започна намалява бързо в резултат на лошата икономическа ситуация през 1990-те, която доведе до нова миграция страната, столицата София и в чужбина.