Общинска администрация Добрич

Добрич е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименната област Добрич. В административен смисъл, самият град представлява и самостоятелна община. Той е разположен насред южната част на географския район Добруджа, на около 30 километра от северното Българско Черноморие. Населението на града към Февруари 2011 година е 89 472 жители, което го прави деветото по големина населено място в страната. Според преброяването през 2011 година, населението на град Добрич е 89 472 жители. Град Добрич е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Канлъдере) на 220 м. надм. в. Отстои на 50 км северозападно от Варна, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км югозападно от Балчик.Градът е предпочитан от много хора, заради доброто му разположение (на около 30км от черноморието) и спокойствието, което осигурява. Квартали на Добрич: жк.Балик , жк.Добротица , жк.Дружба 1 , жк.Дружба 2 , жк.Дружба 3 , жк.Дружба 4 , жк.Югоизток , жк.Изгрев , жк.Христо Ботев , жк.Иглика , жк.Строител , жк.Рилци. Религии В града близо 86% от общността изповядва източноправославието, като останалите християни принадлежат главно към протестантската общност. Около 10% са изповядващите исляма, като тази група е съставена от български турци и част от ромското население. История Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV-III в. пр. Хр. — II-IV в. сл. Хр.) и ранното средновековие (VII-XI в. сл. Хр.). Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на 11 век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство. През 16 век отново възниква селище. Негов основател е турският пътуващ търговец Хаджиоглу, чието име градът носи до 1882 г (Хаджиоглу Пазарджик). Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища. През 17 - 19 век. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. До началото на 19 век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.). След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско. През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук — Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница. Градът е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 г. от части на Долнодунавския руски отряд (командир, генерал-лейтенант Аполон Цимерман ). С княжески указ от 19 февруари 1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Добрич са доброволци в Македоно-одринското опълчение. На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916 г. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич. Туризъм и забележителности Летище Варна се намира само на 45 км. от обособения регионален център - гр. Добрич. Близостта му до област Добрич е с благоприятно въздействие върху развитието на международния туризъм. Чрез чартърния трафик през летния период летището свързва Варненска област и област Добрич със страните на изходящия ваканционен туризъм. Целогодишно оперират редовни линии до определени европейски градове. Територията на област Добрич се пресича от шосейни пътища - към Черноморското крайбрежие‚ международния транзитен път по транспортния паралел “Север-Юг” – Румъния, Молдова, Полша, Украйна и Русия. Пътната мрежа на Добрич гарантира достъп до морски и речни пристанища, Ро-Ро терминали и гражданско летище Варна. Пътища: Първокласен път Е-87; Бургас - Варна - Балчик - Шабла; второкласен път ІІ-21; Силистра - Добрич - Оброчище - Албена; второкласен път ІІ-27; Добрич - Балчик - Каварна; второкласен път ІІ-29; Варна - Добрич - Генерал Тошево. Около града има изграден цялостен околовръстен пръстен, който поема непрекъснатия товарен транзит с направление Варна, Албена, Балчик, Генерал Тошево, Силистра, Шумен, Русе. Главната улична мрежа в Добрич поема непрекъснатия транзитен поток. Железопътен възел свързва Добрич със столицата‚ крайбрежието, Румъния и европейски страни. Община град Добрич има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като “Стария Добрич”, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Реализацията на трансграничните инфраструктурни проекти и на проектите за трансгранично сътрудничество ще разкрият нови възможности за интензивно развитие на международния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори. Добрич има една от най-красивите художествени галерии в страната с богата колекция от икони и творби.Градът разполага и с конна база, разположена в южните покрайнини на Добрич. На територията на Общината функционират три читалища. Организират се и регионалните фолклорни фестивали, като: - Международен детски фестивал в Крушари - през май -„Пролетни песни и танци от слънчева Добруджа” в Дебрене - през Юни - Летен фестивал в Дъбовик - през Юли - Фестивал „Добруджански фолклор” в Тервел - през Септември За да видите изящните модели на традиционните занаяти и обичаи, трябва да посетите етнографските музеи в Добрич. Разгледайте ръчно изработени дървени предмети и дантели, плетени на една кука, често продавани на улицата от местните жени. Можете да се разходите и сред работилничките в Стария Добрич, където ще откриете невероятни сувенири. Икономика Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте най-големи градове на България — важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна. Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини. Изключително благоприятното съчетание на природо-климатичните условия в региона са реална предпоставка за високата степен на развитие на селското стопанство. То винаги е било и сега също е един от приоритетните отрасли в икономиката на областта.Освен център на голям селскостопански регион, Община град Добрич разполага с добре оформен промишлен комплекс. В града са развити отраслите на хранително-вкусовата промишленост /производство на млечни произведения, колбаси, макаронени изделия, вина и спиртни напитки, безалкохолни напитки; продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия/, леката промишленост /производство на мъжко и дамско облекло, облекла от кожи, мебели и обувки/, машиностроене /производство на акумулатори, полуремаркета и контейнери, селскостопански машини, радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили, пластмасови изделия/, строителство /строителство на сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство/.Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от национален и международен мащаб, като “Селското стопанство и всичко за него”, “Национална борса за семена и посадъчен материал”, “Пчеломания”, “Торго, вина и деликатеси”, “Произведено в България”, като съществена е ролята на “Добрички панаир” АД за тяхното успешно провеждане.