Общинска администрация Доспат

Община Доспат е разположена в западните Родопи, на около 200 км. от столицата София и на около 86 км. от областния център Смолян, в най-западната част на Смолянска област.На изток община Доспат граничи с община Борино и Девин, на запад с община Сатовча и Гоце Делчев, на север с Пещера и Велинград, на юг землищтната граница на общината съвпада с границата на Р.Гърция. Надморската височина на общината е 1300 метра с планински релеф. Климатичните условия са типични за континентално-средиземноморската област, а именно късна пролет,прохладно лято и топла есен. Врезултат на беломоркото влияние по течението на река Доспат, климатът е мек. Температурите през зимата са под 0 градуса и има предпоставка за задържане на снежна покривка и развитието на зимните спортове. Горското стопанство е стратегически резерв за развитието на общината, дейности като туризъм, дърводобив и дървообработване, лов, риболов, събиране, култивиране, отглеждане и преработка на билки и гъби. Селското стопанство е насочено към картофопроизводството и отглеждане на тютюн. Доспат е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян. Градът е административен център на община Доспат. География Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите. В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат. Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. В следствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но се задържа сняг. На местния диалект името на града е „Доспать“, което според местните идва от двете, думи дос (приятел) и пать (път) - „приятел на пътя“. Доспат се намира там, където минавал древен път за Пловдив и Смолян. Според друга версия името на града идва от титлата на средновековния български деспот Алексий Слав, чиито владения са обхващали Западните Родопи. Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „Янъкли“ и „Хамидие“. В други османски документи се среща и под името Доспод Французинът д-р Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836-1838, го споменава под името Доспада-Хан. Обща информация и инфраструктура Територия - 313 207 дка. Брой населени места - 8 Брой жители - 10300 (5099 мъже и 5201 жени) Административен център - гр. Доспат Кмет: Антим Пържанов История В околностите на града са намирани останки от 4-5 век пр.н.е.. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните. В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие. Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци. През 1895 година Доспат е опожарен, а жителите му са преследвани и избивани от български хайдути и паравоенни формирования. По време на Балканската война войниците от 9-ти Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратая, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе“. В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат. Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото. След покръстването от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на различните хайдушки дружини. Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република. Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар. Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити. Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, населението на Доспат е било съответно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души. При прокарването на Възродителния процес, властите избират да сменят имената най-напред на жителите на Барутин, тъй като доспатчани били по-фанатизирани. След потушаването на страстите в Барутин, населението на Доспат е изплашено и за това не се стига до сериозни инциденти. Операцията е ръководена от офицерите от МВР-Девин Зафиров и Касапов