Общинска администрация Дулово

Дулово е град, разположен в Североизточна България, той е административен център на община Дулово, област Силистра. Дулово и трети по - големина град в областта, след Силистра и Тутракан. История Първото сведение за съществуването на града се базира на турско-арабски документ, който датира от 1573 година. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча, в превод — Видна градина. Преди Освобождението на България от турско робство в селището се заселват българи от Преславско. Селището бива многократно опожарявано, но жителите му съумяват да основат ново с турското име Аккадънлар или на български — Бели кадъни. преди време с името Чардак. През 1878 г. в населеното място живеели 100 турски, 25 български семейства, а общото население възлизало на 900 жители. 1946 г. населението вече е било 1841 жители, десет години по късно става 5910. В средата на населеното място се е намирал гьолът на гъските "Kaz g?lc???". Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца дълбоки 35-40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората са пренасяли вода с бъчви от местност намираща се на север и наречена долината на кладенците "P?narlar deresi". Там е имало 45 пълноводни кладенеца. На 2 септември 1916 г.1-ва пехотна софийска дивизия осовобождава селището от румънска власт. От 20-те години на 20 век селището бива причислено към днешна Румъния, но благодарение на Крайовската спогодба от 1940 г. то е върнато на България. След 1942 г. селището е преименувано на Дулово. От тогава то носи името на славната българска династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град. В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността, античността, средновековието и османския период. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжие, инструменти, основи на жилища и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона. География Предимно равнинен релеф в общината който е пресечен от суходолия с различна ширина, които са с посока север-юг. Около тях са изградени почти всички населени места в Добруджанския район. Преобладаващата надморска височина е от 150 до 250 м. Районът е широко отворен на север. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки като най-голяма повторяемост имат югоизточните и южните ветрове. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Годишната сума на валежите е 650 мм/кв.м, което е под средната за страната стойност. Засушаванията през летните месеци се отразяват неблагоприятно на тревната и дървесната растителност в общината. Горските масиви заемат 23% от територията на общината. Преобладават естествени насаждения от дъб, цер, габър и други. Иглолистните видове са внесени допълнително при реконструкция на горите със стопанско предназначение или оформят междуселищното пространство. Икономика До началото на 90-те години на 20-ти век икономиката на Дулово беше насочена към индустриално развитие. Основните отрасли бяха машиностроене и металообработване, шивашка (по-рано и текстилна) индустрия и производство на комбинирани фуражи. По-малко застъпени бяха производството на строителни компоненти от полимерни изделия и хранително-вкусовата индустрия (преди всичко първична преработка на мляко и производство на хляб и хлебни изделия). Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен преди всичко със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделска продукция. Останало е и шевното производство, което евоюлира в малки предприятия с относително ограничено стопанско значение.