Общинска администрация Дългопол

Дългопол е град в Североизточна България. Той се намира в Област Варна и е в близост до язовира Цонево. Градът е административен център на Община Дългопол. География Община Дългопол е разположена в източната част на Стара планина. Релефът е полупланински и планински. Над 50 процента от територията е заета от горски масиви. Общинският център Дългопол се намира на 70 километра от Варна. Съседни на Дългопол са общините Долни чифлик, Провадия, Руен и Смядово. На територията на общината се намира язовир „Цонево” с дължина 28 километра и с пълен обем 330 милиона куб. метра. Общината пресичат реките Луда и Голяма Камчия. Климатът е умерено-континентален с мека зима, влажна пролет, сухо лято и променлива есен. История Изключителна ценност за цялата археологическа култура са оръдията на труда, съдовете, оръжията, култовата пластика от неолита, халколита и бронзовата епоха, открити при проучването на еднослойните селища Усое-1 и Усое-2 при село Аспарухово, селищните могили при село Сава, село Цонево и Голямо Делчево. Неолитното селище Усое, съществувало от V-то хилядолетие преди Христа, е от така наречения „открит тип”. От него са разкопани 80 землянки с неправилна форма. Савенската селищна могила е дала името на така наречената енеолитна “Култура Сава”. Културата Сава е проучена през 50-те години на XX век. Там са открити уникални керамични съдове с многоцветна украса, изработени с изключително майсторство, каменни, кремъчни и костени оръдия на труда, явяващи се връх в производството на подобен вид сечива от тази епоха. Исторически музей Историческият музей в Дългопол е създаден през 1948 година като училищна сбирка от учителя-енциклопедист Димитър Златарски. От 1953 г. музеят има собствена сграда и държавна издръжка. През 1985 година в центъра на Дългопол с правителствено решение е построена нова, съвременна и функционална сграда. През 1975 година Дългополският музей е обявен за държавен – като база за това са събираните в предходните десетилетия експонати и материали. В резултат от събирателната дейност на неговия създател Димитър Златарски в хранилищата на музея са постъпили огромни количества материали от територията на Дългополската и съседни общини. По своето количество, разнообразен характер и хронологически обхват, по научна и художествена стойност, те правят колекцията на музея една от най-богатите в страната. В археологическия отдел са обхванати всички епохи от палеолита до Късното средновековие. Особен интерес на територията на общината представлява археологическият комплекс „Арковна”, състоящ се от предримски, римски и късноантични могили - некрополи. Проучено е трако-римско светилище от III – IV век с мраморни и други релефи на тракийския бог – конник. Римската епоха е представена от колективни находки на железни сечива и оръжия, бронзови и сребърни монети, бронзова пластика. Извършени са спасителни разкопки на славянско селище с 15 землянки, в които са открити глазирани керамични съдове и голяма находка от славянски земеделски сечива. Култура Читалищата са основните културни центрове на общината. Въпреки икономическите трудности на прехода читалищата в общината се запазиха. Те са своеобразни центрове, в които се съхранява и развива традиционната българска култура. Фондовете на библиотеките се обновяват с нова художествена и специализирана литература. Създадени са добри условия за развитието на шестте детски фолклорни групи и осемте състава за автентичен фолклор. Фолклорните тържества в общината се провеждат по специален календар. Детско-юношеският духов оркестър с художествен ръководител Костадин Павлов многократно е обявяван за най-добрия в страната. Участвал е в смесени концерти с най-добрите български оркестри. В него са обучени повече от 450 деца. Някои от тях в момента работят в опери в Кайро, Виена, Богота, Берлин. Оркестърът е участвал в конкурси и концертни турнета в Германия, Унгария, Полша, Словакия, Русия, Украйна, Гърция, Франция, Белгия и Финландия. В общината са започнали творческия си път и научната си дейност поетите Андрей Германов и Иван Вълчев, енциклопедистът Димитър Златарски, академик Атанас Атанасов и професорите Страшимир Димитров и Георги Германов.