Общинска администрация Етрополе

Етрополе е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Правец. Градът е административен център на Община Етрополе. География В землището на град Етрополе се намира и село Горунака, което няма собствено землище. История Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището много векове се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода - Етрополски проход (през дн. с. Стъргел за София и Македония) и Златишки проход (за Тракия и Беломорието). По пътя Етрополе - Златица (Златишки проход) на връщане към Македония, след успешния си поход срещу скитите, преминават и войските на цар Филип II Македонски през 339 г. пр. Хр. Тогава трибалите ги пресрещат в планинските клисури, предявяват претенции към плячката, носена от македонците, сражават се за нея и, след като раняват самия Филип II Македонски, я задигат. По-късно оттук преминават и Александър Велики (през 335 г. пр.н.е. идва да отмъсти за баща си и преследва трибалите чак до Дунава, където те се спасяват на един остров), келтските племена и римските легиони. През средновековеито оттук преминават и военните походи на ромейският император Исак II Ангел, който повел армиите си през 1188 г. срещу укрепилите се в Ловеч Асеневци, както и търновските царе при военните им кампании в Македония (напр. Михаил III Шишман в 1330 г.). Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства - македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари - Финикия и Египет. През 16 — 17век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро. През 16 век тук се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството — чуковете самокови. Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали — ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство. Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята. Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария. Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През 16 - 17 век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи - безценни документи в съкровищницата на българската литература. През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище. През 1828-1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци - търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града. През 1865 г. Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов главен път от София за Северна България (Плевен и Русе). Разположеното до пътя с. Самунджиево става важен пункт, бързо се разраства, обявено е за град и прекръстено на Орхание (дн. Ботевград). Преди това векове наред разположено на важен кръстопът, а след 1865 г. на 15 км встрани от главния път, Етрополе започва постепенно да губи влиянието си и остава малък град. Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842-1904) - учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на нашето Възраждане, оставил светла диря в националната ни история. С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет. Етрополе играе важна роля и в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). След падането на Плевен руските войски се насочват към София. Турците обаче са се укрепили (вж. Битката при Арабаконак) на позицията Арабаконак - Шиндарника и така блокират Орханийския, Етрополския и Златишкия проход, водещи към София и Пловдив. Руското командване определя Етрополе като важна стратегическа позиция и изходен пункт за тези проходи. На 24 ноември 1877 г. III-а Гвардейска пехотна дивизия / командир генерал-майор Виктор Дандевил / от Западния руски отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко превзема Етрополе (вж. Боевете при Етрополе) и донася Свободата. Оттук в продължение на 40 дни ръководи зимното преминаване на Стара планина. Много етрополци и жители на околните селища помагат на руската армия - в техническа поддръжка, разузнаване, снабдяване и др. Религии В общината преобладават православните християни. В града има четири църкви, а разположението им една спрямо друга е във формата на кръст. Едната от тях е новопостроен параклис на мястото на стара църква, съборена заради направата на хотел Етрополе. Има легенда, която гласи, че четирите църкви, разположени на кръст, закрилят гражданите на гр. Етрополе и не трябва да бъдат събаряни, а кръстоподобното разположение трябва да се запази, ако ли не — над града ще надвисне проклятие и ще започнат да умират млади хора. При събарянето на едната църква прокобата се сбъднала и трагичните знамения започнали да се случват. Уплашени граждани решили, че това трябва да спре и построили параклиса „Св. Никола“ на билото, където е разположен и паметникът на загиналите четници в Руско-турската война.