Общинска администрация Завет

Завет е град в Североизточна България. Той се намира в Разградска област и е в близост до град Исперих. Градът е административен център на община Завет. География Град Завет е разположен в централната платовидна част от западната половина на Лудогорието. Той се намира на почти еднакви разстояния (35 км) от градовете Разград и Тутракан. Също на еднакви разстояния (16 км) се намира и от Исперих и Кубрат. Релефът е слабо нагънат. Една от особеностите са доловете, разположени от запад на изток. Сред тях по-големи са Узунджата, Касап кулак и Зелен дол. Подобно на по-голямата част от Лудогорието землището на Завет е бедно на води. Поради безводието на района само на места се срещат извори с различна големина. Преди водоснабдяването на селището за битовите нужди на жителите са използвани множество кладенци. Почвите в землището на Завет са сиви горски, а малко разпространени са излужени черноземни. Те са плодородни и са покрити с дебел слой хумус. Климатът е континентален със студена зима и горещо лято. характерни за района са честите засушавания и студените зими. Най-ниската измерена температура на територията на Завет е -30°С, а през зимата на 1944 г. е имало снежна покривка от 1,20м. История Селищни могили и следи от праисторически, енеолитни селища има в близост до всички извори в землището на Завет, в чертите на самия град и в долината на р. Крапинец. Намерени са много каменни сечива с добре огладена повърхност и правилно пробити дупки, както и много керамични фрагменти. Известие за най-голямата могила са публикували още братята Шкорпил през 1898 г. Могилите, които пазят останки от миналото, могат да бъдат отнесени към първата половина на енеолита - V хилядолетие пр.н.е. През времето на Второто българско царство много села в Лудогорието се възстановили и замогнали като земеделски и скотовъдни селища. Сред тях било и с. Завет, което тогава носело името Завид - село, будещо завист поради богатството и хубостта си. Жителите му се радвали на добър поминък и плодородие. В края на XIII век, когато куманите изчезват като етнос от Североизточна България, от североизток, през Дунава се появяват татарите. Те подлагат на опустошение района и вдигат срещу себе си цялото население, което под водачеството на селския цар Ивайло трябвало да се защитава само, за да оцелее. След Освобождението в с. Завет идват 29 български семейства от с. Побит камък. По-късно закупуват имоти и се заселват хора от Голям извор, Дряновец и Разград, а също така от Етрополе, Габровско и от Западните покрайнини на България. След Първата световна война тук се заселват и семейства от Добруджа. Това преселване в първите години след Освобождението е бурно и масово. По-късно процесът стихва и има преселвания само на отделни семейства. Българите, живели в по-недостъпните за турската власт планински райони, се заселват в равнините, заемат изоставените от турците земи и започват да ги обработват. Държавата не узаконява веднага създаденото положение, но земята е заплатена на бившите собственици. Веднага след Освобождението Завет е централна община. Първоначално е имало само кмет, а по-късно и помощник кмет. До установяване на изборната система, кметовете са били назначавани. Основен поминък си остават земеделието и животновъдството, а през 20-те и 30-те години на миналия век се развиват силно занаятчийството, търговията и някои отрасли на леката и хранителната промишленост. Заветлии се утвърждават като добри стопани, а и земята е хубава - сиви горски почви, издръжливи на суша. Дълго време се запазва старото самозадоволяващо се стопанство - по домовете се произвежда храната, тъче се, преде се. Дори занаятчиите работят срещу заплащане в натура. Много добре развито е животновъдството. С особена слава се ползва коневъдното дружество, което участва в изложби в страната и в чужбина. През 1974 г., по случай 30 годишнината от Социалистическата революция, Завет е обявен за град. През 2009 г. се навършват 35 години от обявяването на Завет за град. Това поставя началото и на още по-мащабна строителна и благоустройствена дейност. През 1975 г. е построен стадионът, един от най-добрите в страната, и единственият тогава стадион с осветление в Разградски окръг. През 1978 г. се създава селищната система Завет - един град и отначало 7, а след изселването на Воден - 6 села (Брестовене, Прелез, Веселец, Острово, Иван Шишманово и Сушево). Икономиката им се базира на селското стопанство, но постепенно се увеличава и делът на промишлеността. В общи линии най-новата история на градчето повтаря съдбата на малките български градове и отразява промените в обществено-политическия, икономическия и културния живот на страната. Религии Основните религии, които се изповядват, са християнство и ислям. Църквата на Завет се намира в центъра на града и носи името "Св. Петка".