94. ШУМЕН

Историко-археологически резерват „Шуменска крепост“административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен. Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280-300 м надморското ниво, а крайните източни — на 180-200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Историко-археологически резерват „Шуменска крепост“ Шуменската крепост (известна в Шумен и като Старият град) се намира на Шуменското плато, край град Шумен. Крепостта се намира на два километра западно от град Шумен. В района се намира важен кръстопът на маршрути, свързващи дунавския бряг (при Силистра) с Адрианопол и Константинопол, и северното черноморско крайбрежие със западните български земи Мястото е било заселено преди повече от 3000 години — археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през XII век пр.н.е.. Първите жители тук са траките, вероятно от племето гети. Около 1200 г. пр.н.е. те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на Приамова Троя (по-точно на VIIb пласт на Троя). Предполага се, че около V век пр.н.е. е построена крепостна стена, която не е запазена днес. През 15 г. от н.е. римляните завладяват днешните земи на Дунавската равнина и Шуменската крепост става римско владение. Възможно е името на крепостта по това време да е било Даусдава, но това предположение засега остава недоказано. Римляните построяват нова стена, вече със спойка от хоросан и с кули — правоъгълна и U-образна. Около 250 г. готите разрушават твърдината, но скоро тя е възстановена. През римския период крепостта е изпълнявала предимно военни функции и е отстъпвала по икономическо развитие на близките Марцианопол (Девня) и Абритус (Разград). През 395 г. Римската империя е разделена на Западна и Източна (Византия), като всички български земи остават към Византия. Византийците изграждат нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменометни машини. През ранновизантийския период Шуменската крепост вече е със значение на по-голям производителен и търговски център, монетните находки (158 ранновизантийски монети) свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята. Варварските нашествия в периода от втората половина на V до средата на VII век допринесли за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на Аспаруховите българи през 680-681 г. районът на крепостта влязъл в границите на Първата българска държава. През VIII век сред развалините на късноантичната крепост се появяват жилища от типа на землянките, а възстановяването на селището като крепост става постепенно през ІХ-Х век. Българите не променят устройството на стените, с изключение на някои от кулите, които те правят триъгълни. През IX в. твърдината отново се превръща във важно средище и е построена цитаделата, където резидират управителите на града. Вероятно през този период се появява и името на града - Шумен. Поради близостта си до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата българска държава, но значително им е отстъпвала по икономическо значение. През 1001 г. Шуменската крепост е завладяна от византийците, а през 30-те или 40-те години на XI век е била разрушена при печенежките нашествия, но по-късно отново е възстановена. В края на XII век, след освободителното въстание на Асеневци, започва периодът на Втората българска държава, когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. През този период добре се развиват земеделието, грънчарството (особено производството на сграфито-керамика), каменоделството, металообработването. При управлението на Иван Александър тук е имало монетарница, което показва високото развитие и на търговията. Цар Иван Шишман е посетил крепостта — свидетелство за нейното важно значение. През 1388 г., по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е превзета от османските войски. При археологическите разкопки не са открити следи от разрушения от това време, напротив, османският пласт ляга плътно върху този от Втората българска държава, поради което се предполага, че крепостта е минала в османски ръце без съпротива. Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на последния кръстоносен поход тя била превзета от войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги. Паметник "Създатели на българската държава" „Създатели на българската държава“ е архитектурен комплекс посветен на 1300 години от създаването на българската държава. Монументът е разположен в най-високата част на Дунавската равнина - Шуменското плато - на 500 метра н.в. и се извисява над град Шумен. С разпореждане № 23 от 14 март 1977 г. на бюрото на Министерския съвет е взето решение за изграждане на паметник, посветен на предстоящата 1300-годишнина от образуването на Първата българска държава. За целта през май 1978 г. се обявяват идейното задание, наградите и състава на журито, което да определи кой от кандидатстващите сдружения да изгради планирания монумент. Конкурсът преминава на два етапа. В първия вземат участие 15 колектива. 17 членното жури, председателствано от зам.-председателя на Комитета за култура проф. арх. П. Бербенлиев отсява проектите и до втория етап се допускат пет от тях. Премираният проект във втория тур е дело на колектив, в който участват скулпторите Крум Дамянов и Иван Славов, архитектите Георги Гечев, Благой Атанасов, художниците Владислав Паскалев, Симеон Венов, конструктор е инж. Преслав Хаджов. В процеса на работа този проект претърпява няколко изменения. През студените есенно зимни дни на 1979 - 1980 г се правят 1000 сондажа за взривяване на скалните маси. В един от тях на 31.01.1979 г., там където сега се извисява Симеоновата композиция, е вградена капсула със завет към идните поколения. Тържеството по този повод започва с камбанен звън. Текстът на завета е прочетен от Богомил Симеонов. Създатели на българската държава пресъздава важни моменти от българската история от VII до Хв. Изграден е от 8 бетонни тела, оформящи две полузали. В композицията се намират фигури на българските владетели Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I. В залата "Златният век" освен фигурата на Симеон са и тези на Климент, Наум и Ангеларий, боляри и войни. Мозайката-триптих срещу композицията на Симеон е дело на Симеон Венов и Владислав Паскалев. Всяко от телата, на които са монтирани мозайките е под различен ъгъл- 45?, 60 ? и 90?. Композицията трябва да представя идеята за постъпателното развитие на държавата. Мозайките са изпълнени от два равностойни елемента: фигурите са съчетани в горната си част с доминираща над тях шрифтовата композиция. В първото пано е представена руническата писменост, “чертите и резките” използвани от прабългарите, сред които се отличава знакът на Тангра. При второто пано е изобразена глаголицата, а на третото пано кирилицата. Войните в първото пано “Победителите” с акламации приветстват хана, облечен в пупурна ризница. Лицата на фигурите изобразени във второто пано имат нерадостно изражение. Така се демонстрира, че приемането на християнството не е минало без съпротива. Третото пано пресъздава братята Кирил и Методий, техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд, както и книжовниците и строителите на Симеоновия "Златнен век". Мозайките са изпълнени от 12 художници в София. Техниката на изработване е следната: камъчетата са поставяни в тави с леярска пръст. Фигурите са изпълнени в позитив, залети са с лепило и върху него е поставен плат. След транспортирането им до Домостроителен комбинат в Шумен са обърнати и залети с бял цимент и армиран бетон. Преди започване на монтирането им на бетонните тела платът е свален. Монтирането и изливането на телата се извършва паралелно. Преобладават естествени камъни съчетани с изкуствен смалт-златен, сребърен, червен и черен. Увенчаващият композицията знак на лъва е разположен на 52 м височина. Тежи 1000 тона и е изпълнен от 2000 елемента по-тъмен гранит. Зад опашката му има стилизирана пеперуда. В азиатската култура тя е символ на дълголетието. Замисълът е, че както тя преминава през различни метаморфози така и в развитието си България преживява възходи и падения през съществуването си. Връзката между град Шумен и монумента се извършва по 1300 стъпала осветени през нощта от високи спираловидни тела. На различни по дължина разстояния са оформени тринадесет площадки. Алеята започваща от сградата на Драматичен театър ”Васил Друмев” с четири грифона изпълнени от Иван Радев и е разделена на три части. Първата се състои от тринадесет водни каскади, дело на арх. Борис Камиларов и завършва в подножието на платото. Втората част по-тясна и по-стръмна от първата, има осем отклонения с места за отдих и зелени площи. Третата част, която е най-къса започва от кафе “Панорама” и завършва до фигурата на Аспарух. По средата ? се извисява мраморна колона от старопрестолния Велики Преслав. Регионален исторически музей Регионaлният исторически музей в Шумен е научен и културно-просветен институт с девет отдела и обособена научна група. Във фондовете му се съхраняват над 150 000 движими паметници на културата от халколита до наши дни, от които 15 000 са показани в 8 експозиционни зали. Периодично се експонират и временни изложби. В структурата си обединява музеите от Шуменска и Търговишка област.