92. ГРАД ШИПКА

Шипка е град в Южна България. Той се намира в Община Казанлък, Област Стара Загора и се намира на 12 км от град Казанлък. Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина на 570 м надморска височина. Град Шипка е селище, съществувало още от 11-6 в.пр.н.е., когато българските земи са населявани от траките. Периодът 6 - 2 в.пр.н.е. се смята за период на разцвет на тракийската култура. Множество останки от този период има в района на Шипка, Казанлък и близките селища. През 1 в. тракийските земи са покорени от римляните. Когато през 1396 г. България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. На вр. Шипка са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България. Храм–паметник “Рождество Христово”, построен в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Храм-паметникът „Рождество Христово" Храм-паметникът „Рождество Христово“, известен като Шипченски манастир, е православна църква в северозапдните покрайнини на град Шипка. Манастирът е изграден в стила на руските църкви от 17 век. Храмът е посветен в памет на руските войници, загинали през освободителната Руско-турска война (1877-1878). Средствата за построяването му са набрани чрез дарения събрани предимно в Русия, но също и в България. Инициативата за построяването му е била на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на руския генерал-майор Михаил Скобелев. Строежът е започнат през 1885 г. и завършва през 1902 г. под ръководството на руски архитекти. Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости. Огромните камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Откриването и освещаването на храма съвпада с 25-годишнината от Шипченските боеве. Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата. Храмът „Рождество Христово“ представлява образец на богато украсен и зографисан храм. Храмът и камбанарията са изградени по проект на архитект А.И.Томишенко. Църквата е стенописвана два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и А. Митов и през 1957-1959 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев. Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е долепена островърха камбанария със 17 камбани, висока 53 m. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската война (1877-1878) в България. В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите. Манастирският комплекс притежава църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.