85. ВРЪХ ГОЛЯМ ПЕРЕЛИК

Връх Голям Перелик С най-високия си връх Голям Перелик (2191 м), Родопите се нареждат на седмо място по височина между българските планини (след Рила - вр. Мусала, Пирин - вр. Вихрен, Стара планина - вр. Ботев, Витоша - вр. Черни връх, Осоговска планина - вр. Руен и Славянка - вр. Гоцев връх). Намира се на 19 км западно от Смолян. Голям Перелик е леснодостъпен, но в момента не може да бъде изкачен, защото там е разположено поделение на Българската армия. До подножието му може да се стигне от хижа Перелик за около 40 минути. природна забележителност „Чудните мостове“ Чудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 м в по-широките части, дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км. Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. Интересна традиция е възникнала след обявяването на мостовете за туристически обект — всеки турист, минал под големият мост, записва името си с въглен на стената. В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени.