80. РИЛА

РИЛА Рила е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната, и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на Рила планина — Мусала, със своите 2925 метра е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа. По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус — 5642 m), Алпите (връх Монблан — 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен — 3482 m), Пиренеите (връх Ането — 3404 m) и Етна (3340 m). От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки — Искър, Марица и Места. Предполага се, че името Рила има тракийски произход. Най-напред планината се е наричала Донука, Дунакс, Доункас, а по-късно Роула, преименувано на Рила от славяните през V-ти век, което означава „многоводна планина“[3]. Названието не е случайно — в Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). В планината има многообразие на растителни видове — около 2000 и разнообразни представители на животинския свят. Едно от най-забележителните места в Рила е Рилският манастир, най-големият в България, построен през X-ти век от Иван Рилски, светец и отшелник. Той е с огромно национално, архитектурно и историческо значение. Средната надморска височина на Рила е 1487 метра, а общата площ — 2629 км2. По-голямата част от високите върхове (2 500 — 2 700 метра надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в източна Рила представляват високопланински ливади. Мусала Мусала е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров с височина 2925 m, измерено от равнището на пристанище Варна. Мусала се намира в Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 км от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Старото Българско име на върха е Свети Иван. Според някои сегашното му име произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, "близо до Аллах" и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин. Изграден е от палеозойски гранит, прорязан с гранитпорфирни жили. Средни годишни температури -2.9оС, ср. февруарска - -12.0оС, ср. августувска - 5.4оС, абсолютна минимална тем. -31.2оС, абсолютна максимална темп. 18.7оС. Средно 254 дни от годината Мусала е покрит със снежна покривка. Преобладават северозападни ветрове. Планинско-ливадни почви. Покрит е главно с алпийска растителност. В южната част на масива му има хубави планински пасища ("чалове"). Забележително е разнообразието на флората, включващо някои интересни дървесни видове, и фауната; това е и добро място за наблюдение на птици. Най-лесният път за изкачване представлява права пътека от курорта Боровец, 10 км в южна посока. Има кабинков лифт, който води до местността Ястребец на височина 2 369 м. Оттам до хижа Мусала (2389 м) може да се стигне пеша за около един час, а до върха — още близо два часа. По маршрута от х."Мусала" към върха, на около 200 м под него се намира заслон "Леденото езеро" (на вис. 2709 метра) Заслонът се намира до едноименното езеро. Там може да се пренощува с предварителна заявка. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта. Това, че при ясно време се вижда дори Бяло море, е легенда. Планините в Южна България и Северна Гърция пречат на пряката видимост, а и сферичната форма на Земята прави невъзможно наблюдаването на толкова отдалечени обекти.