78. ОСЕНОВЛАГ

Осеновлаг е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област. До 1956 година името на селото е Осеновлак Село Осеновлаг се намира в планински район, в планината Ржана на Западна Стара планина. Закътаното селце е на 90 км североизточно от София. До него се стига от Елисейна покрай река Габровница. Има черен път през билото на Ржана, проходим с джип до село Краево. МАНАСТИР СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА „Седемте престола“ e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, на границата на Софийска и Врачанска област. По-точно описание: манастирът е в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е “Света Богородица”. По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава XII–XIV век. Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел. Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в. Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки. Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище. В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава. Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението "Клепалото бие". Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата. Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство. "Седемте престола" се намира на 86 км от София и това го прави популярна дестинация за разходка през уикенда за жителите на столицата. Прекрасно е реставриран и разполага с 50 легла, паркинг и ресторант. Манастирът е достъпен за автомобили по тесен асфалтиран път от гара Елисейна в Искърското дефиле. Гара Елисейна е спирка по маршрута на пътническите влакове, отстояща на 64 км от София и на 10-12 км от манастира. Всяка вечер до манастира отива автобус, който прави връзка с един от пристигащите влакове. Манастирските сгради обхващат: църква, камбанария, триетажна битова сграда (килийно училище) и втора двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница. Особена историческа и архитектурна стойност представлява старинната манастирска църква „Рождество Пресветая Богородица“. В нея под един покрив са вградени седем по-малки църкви (престоли), откъдето е произлязло названието „Седемте Престола“.