74. ВИТОША

Витоша Витоша е планина в Западна България. Най-високата и точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина. Името Витоша се появява през Средните векове. Смята се, че с него славяните подменили старите имена на планината, споменати в съчиненията на Тукидид (името Скомиос), на Аристотел (името Скомброс) и Плиний Стари (името Скопиос). И трите имена, споменати от старогръцките автори, се свеждат към значението "остра, стръмна планина". Докато за името Витоша названието на един връх (Резньовете) се разпространява за цялата планина, то старите имена Скомиос, Скомброс и Скопиос са се запазили в сегашния връх Скопарник. Релеф Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието. Тя е единствената куполообразна планина в България и основното било да се откроява добре от останалите планински масиви. То върви по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник Острица, в посока северозапад-югоизток. Границите и са очертани от Софийското поле, Самоковско поле, Пернишката котловина, Панчаревският пролом на река Искър, поречието на река Ягуля, Владайския проход, както и високите седловини Ярема и Бука преслап. В склоновете на планината, и в нейното подножие, по периферията на околните котловини и по наносните тераси на витошките реки са разположени множество селища, някои от тях квартали на столицата. Формата на планината е куполовидна и за нея не са характерни дълбоки релефни образувания като долини и пр. Това се дължи на факта, че Витоша е сравнително млада планина. За по-лесно описание планината се разделя на четири основни части, като линиите на деление и на четирите започват от Черни връх и свършват в подножието на планината. По отношение на скалната основа и нагъването на земната кора Витоша заедно с околните територии е част от Вискярско-Витошкия синклинорий или Софийския синклинорий. Вследствие на това на територията ? могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните зони, в които протичат тези процеси, са Боснешкият разлом, Железнишката зона на срязване и други. Характерни за Витоша са каменните реки (често неправилно наричани морени поради визуалното си сходство с тях). Те представляват големи струпвания на заоблени скални блокове. Получили са се вследствие на течащата вода и изветряването, които постепенно са загладили техните ръбове. Каменните реки представляват основна туристическа цел в планината. Освен това на територията на парка има множество каменни сипеи. Интересен не само за туристите, но и за науката е Боснешкият карстов район. Това е най-голямата територия с карстови форми във Витоша. Площта му е около 30 km2 и почти целият е включен в парк Витоша.