66. СОФИЯ - Музей на историята на физическата култура и спорта

София е столицата и най-големият град в България. Тя е 12-ят по големина град в Европейския съюз. Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Музей на историята на физическата култура и спорта Музеят на физическата култура и спорта се намира в специално пригодена зала в Националния стадион Васил Левски. Музеят на спорта е създаден с Решение на Бюрото на ВКФС (Върховен комитет за физическо възпитание и спорт) и с Писмо на Министерство на културата от 26 април 1956 г. На 1 септември 1959 г. Бюрото на БСФС (Български съюз за физическа възпитание и спорт – структура след Върховния комитет) взема Решение № 30 с Протокол № 1 “Откриване на Музей на физическата култура и спорта”, а първата музейна експозиция е открита на 30 март 1962 г. като първоначално се помещава в Спортната палата. От 1956 до 1967 г. е период на организационно изграждане на Музея и търсенето на специфичното му място в Системата за физическо възпитание и спорт. От 1968 до 1980 г. се поставя началото на фактическото изграждане. Екипът на музея издирва, събира, подготвя за съхранение експонати и материали, свързани с националната история на физическото възпитание и спортовете. От 1981 до настоящия момент Музеят на физическата култура и спорта заема своето място в спортната ни история с многобройни експонати и изложби и разкрива богати фондове от спортната ни слава. Поради реконструкцията на Националния стадион Васил Левски за кратко време експозицията не бе отворена за посетители. Официалното откриване на обновения Музей на спорта е на 27 август 2003 г. Сред гостите на церемонията са министър-председателят Симеон Сакскобургготски и Генералният Секретар на ЮНЕСКО г-н Коичиро Мацура. Министър Васил Иванов - Лучано удостоява г-н Мацура със Златен знак с лента на Министерството на младежта и спорта. Музеят на физическата култура и спорта е под № 66 в списъка на 100-те национални исторически обекта. Експозиция Традиции и част от успехите на българския спорт История на българския спорт Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели. Дарители са известни спортни дейци от близкото минало и настояще: Крум Лекарски, Надежда Лекарска, ген. Владимир Стойчев, бегача Григорий Педан, известни спортисти като Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Здравка Йорданова и Светла Оцетова, Весела Лечева и много други. Дарител е и Христо Стоичков, който предоставя своя спортна фланелка на музейната експозиция, на която всички, особено децата, се радват много, тъй като Стоичков е смятан за най-големият футболист на България за всички времена. Едно от последните дарения, което музеят е получил е от големия български волейболист Тодор Симов, име-легенда от края на 40-те и началото на 50 – те години на миналия век. Той предоставя на музея програми, медали и отличия от период, когато българският волейбол постига първите си международни успехи на международната спортна сцена. Над 500 експоната, фотоси и факсимилета представят първите спортни обединения – туристически дружества, клубове и организации. Сред ценните вещи на изложбата са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на нашите големи борци Дан Колов и Никола Петров. Посетителите могат да видят фехтовален костюм на български олимпиец от Амстердам 1928 г., както и други състезателни екипи, множество купи и колекция от завоювани от българските спортисти медали. Една стара снимка е особено скъпа. Оригиналният фотос е от 1894 г. и на него се виждат швейцарските учители по гимнастика, пристигнали в България по покана на тогавашния министър на просвещението и разпределени в големите гимназии в страната. Тези учители на практика поставят началото на модерния спорт в страната.