65. СОФИЯ - Национален природонаучен музей при БАН

София е столицата и най-големият град в България. Тя е 12-ят по големина град в Европейския съюз. Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Националният природонаучен музей при БАН Националният природонаучен музей при БАН е научен институт и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров. Тук се съхранява и популяризира живата и нежива природа в България и чужбина - над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). Също така тук са изложени много минерални видове и около 1200 вида хербарни образци от флората на България. Националният природонаучен музей е първият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров. История Националният природонаучен музей е създаден през 1889 г. като Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд. Експозицията е открита за посетители през 1907 г. Акад. д-р Иван Буреш, директор на музея от 1914 г. до 1947 г., го превръща в съвременен център на зоологията и ботаниката у нас и основна част от Царските природонаучни институти. Националният природонаучен музей е обособен през 1974 г. като самостоятелен институт при БАН. През 1995 г. на основата на колекциите на местния учител по биология Димитър Ковачев е създаден и Палеонтологичен музей в Асеновград, филиал на НПМ, който съхранява уникална колекция от изкопаеми бозайници. Дейности Освен специализираната музейна дейност, свързана с обогатяването и поддържането на колекциите, научноизследователската работа на сътрудниците е свързна със съвременните междинародни и национални приоритети в областта на изучаване на биологичното разнообразие, геологията, екологията и опазването на околната среда. От 1989 г. музеят издава списанието „Historia naturalis bulgarica“. НПМ е седалище на неправителствените организации Българско орнитологично дружество и Група за изследване и защита на прилепите. Музеят включва следните отдели: Рецентни и фосилни бозайници Рецентни и фосилни птици Рецентни и фосилни земноводни и влечуги Рецентни и фосилни риби Насекоми Ненасекомни безгръбначни животни Фосилни безгръбначни животни Растения Минерали и скали Експозиция Експозицията на музея е разположена на четири етажа. Етаж 1 запознава посетителите с неживата природа, а именно разнообразието на скалите и минералите.Във витрините са експонирани 450 вида минерали, подредени на системен принцип. Показани са новите закономерности на образуването и вътрешния строеж на кристалите и са онаглдени физическите свойства на минералите.На втория етаж започва срещата с богатствата на живата природа. Третия предствавя разнообразието на съвременните бозайници. Изложени са едни от последните чистокръвни зубри, живели в Европа. Двуметровата изправена на задни лапи мечка от Рила е спчелила златен медал за най-голяма мечка на Международната ловна изложба в Берлин през 1937 г. Диорами пресъздават сцени от живота на едрите хищници в екваториалните гори на Америка и Азия. Изкопаеми животни и растения Представена е геоложката история на Земята и еволюцията на организмовия свят.Показани са вкаменени останки от различни геоложки периоди.Гигантският амонит изложен в музея е на възраст около 84 милиона години. Риби В музея са представени ихтиофауната и всички видове земноводни в България. Експонирани са всички основни видове и родове риби,обитаващи нашите сладководни води. Диорама представя живота в кораловите рифове на Карибско море. Птици В тази част на експозицията се представя екзотичната авифауна чрез препарати на едри птици от всички континенти. Следват експонати, които показват почти всички разреди от съвременните птици, включително и техни български представители. Природонаучният музей при БАН е единственото място, където могат да се видят и вече изчезнали от българската природа видове, като брадат лешояд, момин жерав и др.