63. Етрополе

Етрополе е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Правец. Градът е административен център на Община Етрополе. Исторически музей Историческият музей в гр.Етрополе е открит на 7. XII. 1958 год. Днес той се помещава в сградата на бившия Конак, строена през 1853 - 1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко в типично възрожденски архитектурен стил. В Конака до 1877 г. е заседавала местната управа от 6-ма българи и 6-ма турци. След Освобождението сградата е използвана за кметство, а от 1968 год. е музей. Обявена е за архитектурен паметник на културата. Настоящата експозиция на Исторически музей - гр. Етрополе е обновена и отворена за посетители през м. юли 1992 г. Експозицията на музея представя историята на града и околните селища.Етрополе е древно тракийско селище, възникнало VII - VI в. пр. Хр. В Средновековието градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. През Възраждането градът заедно с манастирът са значим книжовно- просветен център за българските земи. Богатото културно-историческо наследство на Етрополска община е представено в 10 експозиционни зали : Археология, Етнография, Занаяти XVI-XVII в., Занаяти XVIII - XIX в., Занаяти XIX - ср.ХХ в., Просветно дело, Етрополска книжовна школа, Национално-освободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 оригинални експонати , 120 фотоса и документи. Музеят е включен в организацията "Музеите в света" със седалище Мюнхен. Часовникова кула Часовниковата кула в Етрополе е построена през 1710 г. и е една от най-старите в България. Нейният строител е майстор Тодор и първоначално е изпълнявала ролята на отбранителна кула. През 1821 г. е преустроена като часовник от майстор Дидо и все още отброява точния час. Кулата е висока 20 метра и се състои от три части. Иззидана е от речен камък и бигор. На западната и страна има каменен циферблат с отбелязана годината на построяване на кулата. Етрополски манастир „Св. Троица“ Манастир „Света Троица”, наричан още Варовитец (заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм) е най-значимият книжовен и просветен център в българските земи през 16 и 17 в. след Рилския манастир, в който възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Етрополският манастир е основан още в средновековието. Преданието свързва възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила. През 16 и 17в. Етрополския манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина. Известни са имената на йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо, йеромонах Данаил и др. В манастир са написани десетки ръкописни книги украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др. Такива са "Евангелие" от 1577 г., "Пролог за месеците" от 1602 г., няколко евангелия от 17в. и др. При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, указващ годината на основаването на обителта - 1158 г., която плоча била вградена в основите на новостроящия се манастирски храм. Васил Левски е посещавал неведнъж манастира. Запазено е скривалище, приготвено от Хрисант за Апостола. Според разказите на стари етрополци скривалището е изкопано от Вълко Цолов Топалски, сподвижник на Левски, член на Правешкия таен революционен комитет, участник в обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак през есента на 1872 г. и диарбекирски заточеник.