62. СОФИЯ - Национална художествена галерия

София е столицата и най-големият град в България. Тя е 12-ят по големина град в Европейския съюз. Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Националната художествена галерия Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Официалното ? название е Национален музей на българското изобразително изкуство. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г. Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби — живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000. На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции — на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българската живопис от Възраждането до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция. В Криптата при Храм-паметник Свети Александър Невски са изложени и образци на българската иконопис. Освен това Националната художествена галерия представя в залите си и временни екпозиции — изложби на съвременни български автори, кураторски проекти, гостуващи експозиции. Към НХГ има и филиали, като къщите-музеи на Иван Лазаров, Никола Танев, Вера Недкова, но те реално трудно функционират за посетители. В залите на НХГ се организират и други публични и частни мероприятия: концерти, семинари, коктейли. Сбирката на Националната художествена галерия е най-голямата музейна сбирка в страната, но не за всички произведения са предвидени подходящи за съхранение места. Единственото оборудвано хранилище за живопис се помещава в сградата на бившия Партиен дом, понастоящем сграда на Народното събрание. Друг проблем на колекцията е, че поради липсата на държавническо решение за отпускане на средства през последните 15-20 години в НХГ има изключително малко нови постъпления и то предимно от дарения. Разнообразните търсения, форми и движения в българското визуално изкуство от 1990-те години почти не присъстват в галерията. В момента някои частни колекции и други галерии имат по-добри възможности за представяне на актуалното състояние на българското изобразително изкуство, а отделни галерии (галерията на Светлин Русев например) се опитват да предлагат и своя визия за историята и развитието на българското изобразително изкуство. Етнографски институт с музей Етнографският институт с музей (Национален етнографски музей, ЕИМ) е била държавна културна институция към Българската академия на науките за развитие на етнологията и успоредно съхранение на материалните богатства от миналото на българския народ. Научният архив на музея съхранява над 3000 архивни единици, около половин милион страници, 100 000 негатива и 5200 стари снимки и портрети. Библиотеката на ЕИМ съдържа над 25 000 издания, някои от които - единствени в страната. Нейна интегрална част е Специализираната библиотека с архив "Студии Романи", съдържаща книги и други разнообразни издания, посветени на циганите. Музеят има сбирки с предмети, свързани с домашните занятия и покъщнина, земеделието и животновъдството, килимите и едрите тъкани, дърворезбата, кованото желязо, медникарството, накитите, обичаите и обредния реквизит, традиционното народно обекло, шевиците и дребните тъкани. Разполага с постоянна изложба. Намира се в София, в сградата на бившия Царски дворец, в който дели пространство с Националната художествена галерия. Сградата е обявена за паметник на културата от национално значение още през 1978 година. При последната реформа на БАН, Етнографския институт с музей заедно с Института за фолклор са се слели и сега образуват Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей.