61. СОФИЯ - Национален дворец на културата  itemprop=

61. СОФИЯ - Национален дворец на културата

Националният дворец на културата е най-големият мулти-функционален комплекс в югоизточна Европа. Центърът обединява 13 зали и 55 конферентни помещения с капацитет от 100 до 4000 места и разполага с над 15 000 кв.м. изложбена площ. В НДК има възможност за провеждане на различни мероприятия
София е столицата и най-големият град в България. Тя е 12-ят по големина град в Европейския съюз. Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Национален дворец на културата Националният дворец на културата или както е известен накратко НДК (с предишно наименование до 1990 Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ по името на Людмила Живкова, която дава идеята за създаването му) е национален културен център за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в югоизточна Европа. Предназначението на сградата, която разполага с 13 зали и се намира в центъра на София, е да се използва за културни прояви. Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Най-голямата зала („Зала едно“) е с 3380 места. Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно. НДК е построен върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. История НДК е открит на 31 март 1981, а негов архитект е Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов. Дворецът е изграден за по-малко от 4 години, макар че планът за построяването е бил за 12 години. Първата копка е направена на 25 май 1978 година, а е открит през март 1981 година в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 година. Наименования При откриването си НДК носи името Народен дворец на културата, а от 3 юли 1982 година се нарича Народен дворец на културата "Людмила Живкова", през 1990 година става Национален дворец на културата, а през 2006 е направено предложение от интелектуалци да му бъде върнато названието "Людмила Живкова", което обаче въпреки одобрението на министъра на културата от правителството на Станишев Стефан Данаилов, не е осъществено. Символика Емблема на НДК Запазеният знак на двореца представлява жар-птица, оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев. Символът на НДК Знакът символ на НДК е дело на от скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 метра. Централно фоайе В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане" и наричана "Майка България" (скулптор Димитър Бойков), която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина

61. СОФИЯ - Национален дворец на културата - отрасли:


Национални Туристически Обекти,

Мнения за 61. СОФИЯ - Национален дворец на културата


The company has no review.

Напиши мнение за 61. СОФИЯ - Национален дворец на културата


Поставете отметката.
Съгласен съм | Условия за писане на мнения

Уважаеми клиенти когато публикувате мнение Ви молим да запазите добрия тон на общуване и да се придържате и излагате фактите които касаят и описват конкретния случай. Всякакви коментари и обидни квалификации по адрес на хората или фирмите за които пишете и са в разрез с добрия тон на общуване ще бъдат премахвани.

Коментарите може да бъдат изтрити от модераторите, ако съдържат обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

ПРАВО НА ОТГОВОР - На всяка фирма, към която се отнася конкретният коментар или мнение, се дава правото на отговор.