51. СИЛИСТРА

Силистра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Силистра и област Силистра. Населението на града към края на 2009 година е 37 837 жители. Силистра се намира в североизточния край на България, на десния бряг на река Дунав. Първото писмено известие за града е от 106 г. - бил е ударна сила срещу идващите от север през Дунава врагове на империята. Исторически музей Историческият музей пази спомени от древни времена до наши дни - уникални паметници на римската и средновековната българска култура с национално и световно значение, както и материална и духовна култура от ХVІІІ и ХІХ. В него са изложени уникални паметници на римската и средновековната българска култура, които имат както национално, така и световно значение. Той има археологическа и етнографска експозиция. Сградата на музея е построена между 1923–1924 г. като клон на Румънската национална банка в града, който по това време е завладян от Румъния. От 1990 г. в нея се помещава Археологическата експозиция на Историческия музей. Археологическа експозиция Тя е разположена в градина с лапидариум, на площ от 400 кв.м. Основният й фонд съдържа 41952 инвентарни единици, а спомагателният — 18721 инвентарни единици. Сбирката представя паметници от праисторическата, античната и средновековната епохи. Сред тях уникални експонати като: римски каменен слънчев часовник, който е най-големият, откриван досега по българските земи; римски спортен шлем-маска с изобразени грифони; съкровищница от гробни находки от благородни метали от римско време и средновековието; погребална колесница на знатен римски магистрат, датирана към края на III в., статуя на римлянка тип „пудицития“, изработена в Доросторум, уникална за бившите римски владения; златен пръстен на един от първите християни от края на III в., колекции златни накити, датирани към III–IV и XIII–XIV в., колона с името на хан Омуртаг, печати на български и византийски владетели и висши аристократи, златните накити на княгините (деспотица и деспина) на Дръстър от XIV в.; монетни колекции и съкровища от IV в. пр.н.е. до XV в. сл.н.е.; една от най-големите колекции средновековни кръстове от Х-XIII в. и други. Етнографска експозиция Етнографската колекция на музея е разположена на площ от 300 кв.м. Тя съдържа оръдия на труда, костюми, кукерски маски и ритуални предмети, разкриващи бита и културата на добруджанската етнографска група, живяла в Силистренско от средата на XIX до началото на XX век. Показани са и костюми на вече изчезналото местно население гребенци, населявало региона до средата на XIX век. крепост Меджиди табия Меджиди табия е крепост намираща се южно от Силистра, част от османската фортификационна система, използвана по време на Кримската война (1853 - 1856) и Руско-турската война от 1877-1878 г. Част е от Стоте национални туристически обекта. Тя е най-добре запазеното от шестте съоръжения в системата. Крепостта е построена през периода 1841 - 1853 г. по планове на немския военен инженер Хелмут фон Молтке (по-късно става началник щаб на немската армия), посетил Силистра през 1937 г. През 1847 г. е посетена от султан Абдул Меджид, на чието име е наречена - Меджиди табия. За строежът и били събрани принудително около 300 българи. Главните майстори били наети от дряновско, а каменоделците били от района. Интересен факт е, че по време на строителството на форта са изградени и първите монолитни възрожденски храмове в Силистренско - в Алфатар (1846 г.) и Калипетрово (1847 г.). Има формата на шестоъгълник и достига до 8 метра височина. Намиращият се непосредствено до нея ров е служил за препятствие и маскировка.