50. РУСЕ

Русе e голям пристанищен град по поречието на река Дунав в Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Русе и област Русе. Русе е сред най-важните икономически центрове на България и е петото по големина населено място в страната. В районът му се намира „Дунав мост“, наричан в миналото „Мост на дружбата“, което е единственото съоръжение от подобен тип в българо-румънския участък на река Дунав. Централната част на града е известна с уникалната си архитектура от края на XIX-ти и началото на ХХ-ти век. В старите сгради широко са застъпени стиловете барок, модерн, неокласицизъм и сецесион, а фасадите са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Покривите са от галванизирана цинкова или медна ламарина, завършващи с кулички, ветропоказатели, гръмоотводи и красиви парапети. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура. През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“. Често наричан „Малката Виена“, Русе спечели почетна награда за най-красив град в България през 2009 г. Пантеон на Възрожденците Пантеонът на Възрожденците е национален паметник-костница на героите, загинали за българската свобода. Открит е на 28 февруари 1978 г. в чест на сто годишнината от освобождението на България от османско иго. Разположен е върху 4456 кв. м. площ. Изграден е по проект на архитект Никола Николов и е открит на 28 февруари 1978 г. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Почетени са 453-ма души - участници в Ботевата чета, Червеноводска въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. В средата под позлатения купол е горял вечен огън, който е загасен след падането на режима на Тодор Живков. За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата „Вси светии“ в старото русенско гробище. След широка дискусия през 2001 г. Пантеонът е „християнизиран“ с поставяне на кръст върху купола му, и е открит параклисът „Св. Паисий Хилендарски“, както и музейна експозиция. Къща-музей "Захари Стоянов" Къщата-музей "Захари Стоянов" се намира в къщата, закупена след смъртта на Захари Стоянов от съпругата му Анастасия Обретенова. Експозицията съдържа голям брой документи, снимки, портрети, оръжие, лични вещи на семейство Обретенови. Фамилията е един от синонимите на епохата. В сбирката са включени сабята на Георги Ст.Раковски и револверната сабя на Стефан Караджа. Възстановен е абаджийския дюкян, в който е работил Захари Стоянов. Показани са вещи и първи издания от книгите на Летописеца.