47. БАЧКОВСКИ МАНАСТИР

Бачковски манастир Бачковският манастир се намира в Западните Родопи, на 10 км южно от Асеновград, в южния край на с. Бачково. Основан е през 1083 г. и е вторият по големина в България. Състои се от два манастирски двора, отвсякъде обградени от внушителни жилищни и стопански сгради. Тук са Съборната черква “Успение Богородично”, построена през 1604 г., черквата “Св. архангел Михаил” (ХІІІ-ХІV в.) и в по-малкия двор - черквата “Св. Николай”, построена през 1834 г., със стенописи от Захарий Зограф (1840 г.). Забележителни са старинната чудотворна икона на Св. Богородица от 1310 г., както и най-голямата панорамна стенописна композиция в България “Изнасянето на чудотворната икона”, дело на Алекси Атанасов (1846 г.). Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България. Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и неговия брат Абазий, които са грузинци.[1]Манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. От този период са съхранени две важни сгради - Бакуриановата костница (ХI в.) и църквата "Св. Архангели" (ХII в.), иконата на Богородица Умиление (1310 г.), икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир. През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на XIV век патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Тук патриархът и неговите ученици развиват активна религиозна и книжовна дейност. Св. Евтимий умира около 1404 г. Въпреки че Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е в началото на XVII век, като трапезарията е реконструирана през 1601 г., а катедралната църква „Успение Богородично“ е завършена през 1604 г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605 г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богородица Умиление (1310 г.), за която се смята, че е чудотворна. През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. Българското присъствие в манастира обаче продължава да бъде осезателно. Голям е броят на монасите-българи, за което свидетелствуват оставените с благодарствени надписи дарове от техните роднини и съграждани. През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта, към който гравитират по-малките културни средища в неговия регион (например Горноводенският, Араповският, Кукленският манастир и др.) и откъдето се разпространяват художествените нововъдения. В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия. Асенова крепост Асеновата крепост - символът на Асеновград е разположена върху усамотена скала и е надвесена над шосето Асеновград-Смолян, минаващо по долината на Чепеларска река. Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна крепост. Тук е черквата "Св. Богородица Петричка" (строена през ХІІ век), която е най-добре запазената постройка от целия комплекс. Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването на твърдината. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това: "В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град" Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.