43. СОПОТ

Сопот е град в Централна България. Той се намира в Област Пловдив и е на 5 км западно от град Карлово. Градът е административен център на община Сопот. Град Сопот е разположен в плодородната Карловска долина, част от легендарната Розова долина, на 5 км западно от Карлово. Къща-музей "Иван Вазов" Град Сопот е родно място на Иван Вазов – Патриарха на българската литература. Родната къща на писателя се намира в централната част на града, на площад “Иван Вазов”. Действителната къща е разрушена в годините преди Освобождението на България от турско робство и реконструирана през 1932 година. Музеят е открит през 1935 г. Строежът на къщата започва през 1931 г.  Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София Ст. Л. Костов и въз основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева. Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено романът му „Под игото”. В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов, Етнографският музей в София възстановяваБръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”. На 6 юни 1935 г.  къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва панихида и водосвет. Слово произнася професор Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита. През 1964 г.  къщата музей „Иван Вазов” в Сопот е обявена за паметник на културата oт национално значение.  По случай 120-годишнината от рождението на народния поет, на 8 юли 1970 г.  е открита експозиция за жизнения му и творчески път в построената до родния му дом сграда. Къщата музей „Иван Вазов” в Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит, лъхащ от багрите на сопотските черги и китеници, тъкани от сръчните ръце на Вазовата майка – Съба Вазова. Тук, в кухнята с огнището около софрата се е събирало многолюдното Вазово семейство... Девически метох. Девическият манастир “Въведение Богородично” има дълго и многовековно съществуване. Основан е през 1665г. В Сопот, в Метохът Васил Левски неведнъж намира изход от тежките и опасни преследвания, на които постоянно е изложен, и не веднъж спасява живота си. Важна роля в укриването му играе монахинята Христина. Тя бди над него с дух на истинска българка и родолюбка. В зимника на метоха, под килията на калугерката Христина е скривалището на Апостола, което е запазено до днес и експонирано. Застроен в близост до Хилендарския метох, който бил изгорен от кърджалиите през 1794 г., но оставил названието "метох", пренесло се върху Девическия манастир (без да е метох на който и да било манастир). В този хилендарски метох е идвал о. Паисий и донесъл своята "История славеноболгарская",която била многократно преписвана и е имало запазени два преписа-преправки от 1828 и 1845 година,които изгарят при опожаряването на Сопот от турците в 1877 г. Запазена е от това време(третата четвърт на XVII век) църквата на манастира "Въведение Богородично", която е интересна с архитектурната си планировка - няма изразена апсида от източната страна и е полуподземна (вкопана наполовина в земята). Само още една подобна църква е известна в пределите на България - тази в село Добърско (Разложко). Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век - т.нар. "светии без глави", и живописта на "царския ред" на иконостаса. Също така интересна е запазената жилищна сграда с чардаците от XVIII век, която по чудо заедно с църквата оцелява при опожарявянето на Сопот от турците през 1877 г. и в която е запазена килията на девическото килийно училище (действало до 1850 г.), скривалището под килията на игуменката Христина (в което се е укривал Васил Левски). Тук също е запазена и най-старата лоза в цяла Юго-източна Европа (а може би и в цяла Европа), която е на 350 год. и продължава да ражда. В манастира е съществувал скрипторий за преписване на църковна книжнина, а също и иконописна школа за монахини, действала до 30-те години на XX век. Манастирът е описан от Иван Вазов в почти всички негови по-големи и известни произведения: "Под игото"; "Нова земя"; "Чичовци"; "Хаджи Ахил" и др. Днес манастирът е действуващ и е под ведомството на Пловдивската митрополия.