41. ПЛОВДИВ

Пловдив е вторият по големина град в България. Пловдив е град с население 338 153 души, което представлява около 5% от населението на страната. Населението на агломерацията според последното преброяване е малко над 570 000 души. Той е административен център на Област Пловдив, Община Пловдив, Община Марица и Община Родопи. Разположен е в западната част на българската част от Тракия, на двата бряга на река Марица. Отстои на 15 км северно от Родопите и на 50 км южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на седем сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът на хълмовете“ или „Градът на седемте хълма“. В Пловдив се провеждат множество икономически и културни мероприятия, сред които Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и други. В града са запазени много паметници от Античността, сред които Античният театър, Римският одеон, Агората (Римският форум), Римският стадион, късноантична сграда „Ейрене” и други. През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Хълма на стражите (Небет тепе) прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес. Архитектурно-исторически резерват "Стария Пловдив" Пловдив е един от най-старите градове в Европа. Съществува като селище от около 8000 години. Къщи строени през Възраждането от дървена скелетна конструкция с пълнеж от непечени тухли-кирпич или тънки плоски печени на глина, на два ката паянта върху каменно/хоросанови темели и призем. Богаташките са симетрични (овален салон с по четири стаи в ъглите) и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. Наречени са в архитектурата с понятието "пловдивски къщи". Най-богатите имат в двора гивгирена (сиреч масивно засводена, огнеупорно-негорима) мааза за ценни стоки (Андреа Георгиади къща на СУБ и др.; единствената останка от Чалъковата къща, превъзхождала Куюмджиоглу по великолепие е гивгирената ? мааза на Янгънлъка/пожарището на Таксим тепе, северозападно над Античния театър); имат гивгирена щерна (цистерна, резервоар за дъждовната вода от покрива за пране и къпане) с изваян мраморен кладенец, бакърен капак и кован чекрък; някои имат към кухненската слугинска пристройка дори и турска баня с пералня (Хиндлиян, Хаджи Драган Калофереца). Многоцветно изписани както отвън, още повече отвътре, някои стенописи са високохудожествени, като пейзажно изографисаните "алафранга" ниши. Така също дърворезбените слънца на таваните, шашарма юклуците (дълбоки долапи с орнаментални врати), стълбищните парапети, мраморните чешмяни корита и плочи са всепризнати шедьоври на майсторство. Исторически музей Историческият музей в Пловдив, открит през 1951 г., се представя от 4 големи отдела, създадени през различни години и обединени през 1993 г. Те проследяват историческото минало на Пловдивския край от ранноосманския период (XV-XVII век) до съвремието. Във фонда на музея се съхраняват над 60 000 експоната. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради - паметници на културата. Етнографски музей Етнографският музей в Пловдив се помещава в красива възрожденска къща, построена през 1847 г. Експозицията е разделена в 5 отдела и илюстрира бита и културата на населението в Пловдивския регион - селско стопанство и занаяти; народни носии и тъкани; фолклорни костюми и музикални инструменти; архитектура от Възрожденската епоха. Новият дом на музея - Куюмджиевата къща - е открит за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен Етнографски музей, а през 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека. В последните години екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията с акцент върху градската културна област, в която е огромният потенциал на тази институция. Античен театър Античният театър е построен от Марк Аврелий през II в. Той е най-впечатляващата постройка от Римско време, запазена до наши дни. Високото качество на използваните материали и художественото изпълнение доказват огромното социално значение, което се е придавало на театъра. Античният театър на хълма Тримонциум, както в древността се е наричал град Пловдив, е разположен между двата хълма Джамбаз тепе и Таксим тепе в града. Поради добрата акустика, която се дължи на специфичната архитектура на театъра, той и до днес се използва за концерти и други обществени прояви, като побира около 5000 - 7000 зрители. В театъра има няколко запазени стели и стенни надписи на гръцки език. Той е един от най-добре запазените антични театри в света. В края на IV-ти век голяма част от театъра е разрушена - от пожар или заметресение, но благодарение на реставрацията му той е съхранен в днешния си вид. Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 година от Археологическия музей в Пловдив. Античният театър е известен погрешно като „Амфитеатъра“, което е друг вид антична постройка Черквата "Св.Константин и Елена" Църквата "Св. Константин и Елена" е живописно разположена в центъра на Стария град. Датира в сегашния си вид от 1832 г. и е типичен пример за църковната архитектура на XIX в. Тук се намира и много по-старата икона на св. св. Константин и Елена, за която се вярвало, че е чудодейна, както и други чудодейни икони.