36. ПАНАГЮРИЩЕ

Панагюрище е град в Централна България. Той се намира в Област Пазарджик,на 43 километра северно от град Пазарджик. Градът е административен център на община Панагюрище. Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 м надм. вис.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп. линията Пловдив-Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход в (Стара планина) с главен път А2 - магистрала Хемус (при село Джурово, общ. Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Къща-музей "Райна Княгина" Родната къща на Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня (1856-1917) разказва за подвига на българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. Легендарното знаме е изложено в музея. На него са изобразени разярен български лъв и крилатия девиз “Свобода или смърт”, има размери 2 на 1,5 м, с две лица, поръбено със сърмена ивица. В двора са погребани костите на героинята. Историческа местност "Оборище" На около 10 км северозападно от града се намира историческата местност Оборище. Тук на 14 април 1876 година е свикано Първото българско народно събрание, на което се взима решение за провъзгласяването на Априлското въстание. Събранието се ръководи от Георги Бенковски. Историческата местност Оборище, разположена на около 7 км северозападно от Панагюрище и до днес пази сред вековна горска тишина и свято безмълвие спомен за пламенни слова за бунт, заедно със светлия идеал за свобода, братство и вярност към отечеството. Независимо от противоречивите сведения на различните писмени документи относно точния брой на присъствалите на събранието на Оборище делегати от страната, историците са единодушни в определянето му като Първо Велико народно събрание. Вероятно сам, осъзнавайки важността на историческия момент и мястото на събитието, присъстващият Захарий Стоянов смело заявява: “Свалете шапки, свещено място е Оборище!”. Въпреки вековния гнет и мрак, тук за пръв път – смело, гордо и демократично, българският народ - в лицето на своите пратеници, ще заяви по категоричен начин воля за свобода, както и желанието си за бунт и борба до нейното извоюване. Общите цели, решения и съгласие, идеята за повсеместна революция, стремежът към равенство между хората без разлика на вяра и произход, сродяват горещо и силно делото на народните представители от Оборище с духа и вечните традиции на стара Европа. Днес, каменна алея отвежда всеки, който поиска да измине по стъпките на историята героичния път до мястото на съдбовното за България решение за всеобща революционна борба. Издигнатият, още през 1928 година паметник, с изписаните по него имена на участниците, продължава да напомня за самоотвержения героизъм, безкористните стремежи и чистите идеали на най-смелите българи, повели с юначна готовност българския народ на бунт за свобода. Всяка година, на 2-ри май – в историческа местност Оборище, се провежда тържествено национално възпоменание и се отдава заслужена почит и преклонение пред героичната саможертва на българския народ по време на Априлското въстание.