35. ПАЗАРДЖИК

Пазарджик е град в Централна Южна България . Той е център на Община Пазарджик и на Област Пазарджик и е в близост до град Пловдив. Град Пазарджик се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, част от общото Пазарджишко-Пловдивско поле, при надморска височина 205 метра. Първоначално градът е разположен на левия бряг на Марица. След освобождението му от турско иго той започва да се разраства и по десния бряг на реката. Пазарджик е равнинен град. Пазарджишкото поле е заобиколено от Средна гора, на север и Родопите на юг. На 2 километра западно от града в Марица се влива река Тополница, която в турско време има ръкави и в самия град. Още тогава се оформя напоителният канал Паша-арк, който и днес минава през града. Недалеч от Пазарджик в Марица се вливат и реките Луда Яна и Чепинската река. Регионален исторически музей Историческият музей в Пазарджик е създаден през през 1911 г. През 2000 г. се преобразува в Регионален исторически музей с територия на дейност областите Пазарджик и Пловдив. Във фондовете на музея се съхраняват безценни свидетелства за миналото на Пазарджишкия край. Основните исторически експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 кв.м. и обхващат времето от палеолита (100-40 хил.г.пр.Хр.) до средата на ХХ век. По профил музеят е общоисторически и има следните основни отдели: Археология История на България XV-XIX век Етнография Нова история Най-нова история Фондове и научен архив Връзки с обществеността Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 квадратни метра. Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория, има уреден щанд за продажба на рекламни материали и сувенири и кафене. Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 година в стила на пловдивската възрожденска къща. Собственикът на къщата Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Къщата е обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата. Под управлението на музея са и родната къща на Константин Величков, превърната в къща-музей, и селищната могила при село Юнаците, наречена Плоската могила. Къща-музей "Станислав Доспевски" Станислав Доспевски (1823-1878) е първият български художник получил академично образование. Негово дело са редица портрети на българина през Възраждането. Син на своето време, той умира мъченически в тъмниците на Цариград. Къщата-музей "Станислав Доспевски" има статут на архитектурно-художествен паметник с национално значение. Катедрална църква "Св. Богородица" Катедралната църква "Св. Богородица" в Пазарджик е най-голямата възрожденска църква в България. Построена през 1836/1837 г., църквата представлява изключителна културно-историческа ценност със своята архитектура и великолепен дърворезбен иконостас. Многопластовата ажурна дърворезба е уникално съчетание на геометрични, растителни и животински орнаменти, в които са вплетени фигурални композиции, изобразяващи библейски сцени. Легендата гласи, че някога мюдюрът (турски - управител на малък град) е позволил българите да си построят църква, но тя да е голяма колкото волска кожа и не по-висока от джамията. Но те пък разрязали кожата на малки лентички и направили с тях върху земята фигура, която да изглежда като пода на църквата. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки. Друг любопитен факт е, че по-голямата част от църквата е вдълбана в земята,заради условието на мюдюрът относно височината. Няколко пъти опожаряван и разрушаван той е завършен в този си вид през 1837 г. Църквата „Света Богородица“ представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен — на св. Богородица, ляв — на св. Харалампий, десен — на св. Мина, и два параклиса в женското отделение - св. Архангел и св. Николай. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит. Църквата е прочута със своя дървен иконостас, изработен от орехово дърво и забележителен със своята високо художествена ажурна дърворезба в стила на Мияшката школа. Иконите на църквата датират от различно време. Някои от тях са от преди 1837 г. Най-старата - св. Дионисий - е от 1814 г., а най-новите са от 1914 г. Една от най-хубавите и ценни икони е иконата на Св. св. Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски през 1860 г. Камбанарията на западната фасада е изградена в основи през 1906 г., а завършена през 1932-34 г. Иконостасът на храма представлява уникална дърворезба под егидата на ЮНЕСКО. Изработен е от майстори на Дебърската художествена школа, начело с Макрия Негриев Фръчковски, чийто гроб е пред олтара на храма. Стенописите са направени от представители на Самоковската школа, а има икони дори от Станислав Доспевски. В църквата има и чудотворна икона, за която се твърди, че лекува.