34. БЕРКОВИЦА

Берковица е град в област Монтана, Северозападна България. Берковица се намира в планински район или по-точно тя е разположена в подножието на северозападните дялове на Стара планина, близо до границата със Сърбия. Градът е отдалечен на 23 км от Монтана и 80 км от София. Градът е и най-близкият до връх Ком, на около 18 км по планински път от края на града. Асфалтирани пътищата до хижа Ком и близкия до нея ски-влек, работещ през зимния сезон. Етнографски музей Етнографският музей в гр. Берковица представя бита и обичаите на местното население. Тук са изложени експонати, свързани със занаяти, носии и предмети от бита (по време на турското робство, Берковица е била развито занаятчийско селище, главно в производството на грънци). Етнографският музей в Берковица разполага с богата експозиция, която запознава с бита и обичаите на хората от Северозападна България и е включен в Стоте национални туристически обекта. Във фондохранилищата му се пазят хиляди уникати от сферата на художественото творчество и занаяти, както и народните обичаи. Посетителят може да види богатото цветово многообразие в изработката на облекла и килими, както и накити, предмети на домашния бит и някои традиционни за региона обичаи. Повечето експонати са свързани със занаятите, носиите и предметите от бита - по време на турското робство Берковица е била развито занаятчийско селище, главно в производството на грънци. През желязната епоха, в първото хилядолетие пр.н.е., Берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а през средата на хилядолетието в него отсядат сродните трибали. Траките изграждат крепости по стратегическите височини, отглеждат земеделска реколта и добитък, правят оръжия и добиват злато в поречията на реките Златица и Врещица. В началото на Христовата ера Берковищкият край е под властта на Римската империя, а местното тракийско население е романизирано. За възхода на икономиката през първите векове свидетелстват богатите находки в откритата от археолозите римска вила край с. Калиманица, както и от разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него. Земленият бент под с. Котеновци сочи добив на злато, а повечето артефакти, като каменна пластика, накити, монети, оръдия на труда и оръжия, битова и строителна керамика, се съхраняват в музея в Берковица. Реституцията на сградите на музейния комплекс след демократичните промени в края на ХХ век нанася голям удар на музейното дело в града. Връх Ком Връх Ком (2016 м) е четвъртият по височина връх в Западна Стара планина и е първенецът на Берковската планина. Хижа Ком-нова се намира в местността "Горна кория" и е на 1506 м надморска височина. До хижата има асфалтов път (15 км от гр. Берковица). От хижата до върха е приблизително 2,30 ч. по маркирана пътека. Известен е още като Голям Ком. Ком и разположените източно от него по-ниски върхове Среден и Малък Ком формират рид с приблизително разположение запад-изток, заоблено тревисто било, стръмен каменист северен склон и полегат тревист южен склон. Най-внушителната гледка е на север от върха - виждат се Берковица, Берковското поле и отдалечените на 30 километра Монтана и язовир Огоста. Внушителната гледка от върха е вдъхновила писателя Иван Вазов за написването на стихотворението "На Ком". В негова чест в близост до котата при върха е поставена каменна плоча с барелеф на писателя и стихове от "На Ком". От връх Ком е началото на маршрута „Ком - Емине“ - българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3. Изходни пунктове хижа Ком - разположена на 15 км от Берковица по северния склон на в. Малък Ком. От хижата до върха (около 2 часа) води пътека колове зимна маркировка, минава през седловината между върховете Малък Ком и Среден Ком и тръгва западно по полегатото комско било към Ком. От Берковица до изходната точка - хижа Ком, се стига по асфалтов път с дължина 15 километра, 3:30 часа пеша по маркирана пътека. Петрохански проход. От прохода към върха (3:30 часа) води червена маркировка, част от маршрута Ком-Емине. Първоначално се минава по пътя от Петрохан за хижа Ком, през букова гора и ливади. На източния склон на Малък Ком пътеката се отклонява от пътя, заобикаля върха от юг и се включва към пътеката по комското било. село Комщица. От селото до върха (3:00 часа) водят коларски пътища в посока североизток и достигат до южния склон на Ком. Оттам качването на върха може да стане от юг без пътеки през рядка покривка от хвойна. село Гинци. От селото до върха (3:00 часа) първоначално се тръгва на северозапад по чакълен път в посока хижа Малина, северно от местността Етрополе. При хижата се поема на север по коларски път и се достигат отново южните тревисти склонове на комския рид. Исторически музей (Вършец) Град Вършец е курортно селище, известно със здравословен климат и минерални извори, открити и използвани още от римляните. Доказан е успеха в лечението на сърдечно-съдови, нервни, ревматични, ставни заболявания и др. От Вършец до хижа "Бялата вода". може да се стигне за 1,30 ч. по маркирана пътека или 7 км по асфалтово шосе.