33. ПЕЩЕРАТА СЪЕВА ДУПКА

Брестница е село в Северна България. То се намира в община Ябланица, Област Ловеч, на главния път от София за Варна, след разклона за Плевен и Русе. Селото е разположено Панежкия карстов район. В него се намира една от най-известните пещери в България - "Съева дупка". Наречена така на братята Съю и Сею, които са се укривали в нея от турците. При съществуващото състояние на транспортния поток в България, Брестница е първата реална възможност за спиране и почивка в населено място, пътувайки по магистрала "Хемус", а после и по първокласния път София-Варна Пещерата Съева дупка Съева дупка е името на пещера в местността „Леднишки рид“ в Северна България. Намира се близо до ловешкото село Брестница, на 10 и 25 км от Ябланица и Тетевен. Част е от "Стоте национални туристически обекта". Средната температура в пещерата е 7-11°, влажността - между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 м. На 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 000 000 години. В пещерата се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтони и дендрити. Зали В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на някои от които са: Купена Първата зала откъм входа на пещерата. Неголяма е и е наречена на един голям сталагмит, приличащ на купа сено. Срутището Втората зала откъм входа. През 1893 г. в този район на България е имало силно земетресение, поради което всички сталактити в залата са паднали в пропастта. От срутването единият от сталактоните се счупва и придобива формата на оръдие. Хармана (Концертна зала) Трета откъм входа, тази зала е наричана Хармана заради равния си под или още Концертна, заради отличната си акустика. В нея са пяли Емил Димитров, Лили Иванова, хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и др. Космос Наречена е така заради сталактитите, които имат формата на звездно небе. В тази зала могат да се видят „Снежанка и седемте джуджета“. През зимата по тавана могат да се видят увиснали прилепи, които спят зимен сън. Белият замък Наречена е така заради един огромен сталактон във формата на замък. История Пещерата носи името на братята Съю и Съйко, които използвали пещерата за скривалище по време на османската власт. Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени на 20-21/08/1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13/07/1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от Научноизследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний. Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г.