30. ЛОВЕЧ

Ловеч е областен град в Централна Северна България, административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. Ловеч е разположен в предпланински район, на двата бряга на река Осъм. Намира се на границата между Дунавската равнина и старопланинския Предбалкан. На 150 км югозападно се намира столицата София. Ловеч представлява един своеобразен баланс между планинския и равнинния релеф. На изток е обграден от 250-метрово плато, върху което се намира паркът „Стратеш“, завършващо с архитектурно историческия резерват „Вароша“ на юг, живописно заобиколен от хълма „Хисаря“ и парка „Баш Бунар“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 360 м. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“ (разположен в южната периферия) със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч заема най-ниската площ в местността 150-190 метра надморска височина. Етнографски музей В етнографският комплекс се намират експозицията “Драсова къща” - открита през 1973 г., тя представя бита на богато търговско семейство от края на ХІХ - началото на ХХ век и експозицията “Рашова къща” - открита през 1983 г., тя представя уредбата на дом на ловешки интелигент от 30-те и 40-те години на ХХ век. Музей "В. Левски" Музей „Васил Левски“ е част от Регионален исторически музей, Ловеч и e сред най-посещаваните обекти, свързан с Апостола на свободата, направил Ловеч център Вътрешната революционна организация. Намира се в кв. „Вароша“, който е архитектурно-исторически резерват, а къщите в него са с характерна народна архитектура от възрожденската епоха. Включен е в Стоте национални туристически обекта. Музеят „Васил Левски“ при създаването си през 1954 г. е настанен в къщата на Иван Крачула, баща на известния български националреволюционер Христо Иванов-Големия, в махала „Дръстене“. Първата експозиция отразява живота и бурната дейност на Апостола през периода, когато е в Ловеч. С извършването на активна събирателска дейност нарастват материалите в основния музеен фонд, както и непрекъснатият интерес към делото на Васил Левски. Това налага необходимостта от нова сграда за музей, която е построена до църквата „Света Богородица“, на мястото, където някога е била къщата на дееца на Ловчанския частен революционен комитет Марин Поплуканов. В новопостроената по проект на инж. Иван Николов сграда, през 1967 г. е уредена втората по ред експозиция. На 17 юли 1982 г. в преустроената сграда е открита третата експозиция. Оформена е със своята специфика в една основна тема: „Революционната дейност на Васил Левски в Ловешкия край и издигането на Ловеч за център на Вътрешната революционна организация“. През 2008 г. е открита изцяло обновена със съвременни информационни технологии експозиция . Разположена е на две нива и отразява борбите на българския народ за национално освобождение, както и разнообразната революционна дейност на Васил Левски. Сред най-ценните предмети на експозицията е най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски. В музея се съхраняват неговата сабя, кама, малка печатничка, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 Къкринско ханче Музеят „Къкринското ханче" се намира в село Къкрина, на 17 км източно от Ловеч. Там са се провеждали заседания на местния революционен комитет и са намирали подслон някои комитетски хора. На 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче е заловен Апостола на свободата Васил Левски. Апостолът е обесен в гр. София на 19 февруари 1873 г. След залавянето на Левски ханчето е изоставено, постройката започва да се руши, а в края на XIX век пожар я доунищожава, като остават само основите. Възстановяването започва през 1926 г. и на 10 май 1931 г. музеят е открит тържествено. Днес в Къкринското ханче идват посетители, за да почувстват атмосферата на онези тежки години и да се поклонят пред подвига на безсмъртния Апостол на българската свобода. В Къкринското ханче отсяда Васил Левски и тук е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на 27 декември 1872 г. От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. В ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация. Тук са заловени от Ловчанската турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски, придружителите му са освободени, завръщат се по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ?. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола. На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основния камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица. Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множесво граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност. На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст свидетел на залавянето на Васил Левски. Бряста е изправен и консервиран от специалистите на РИМ-Ловеч. Луковит — Национален пещерен дом В околностите на града е открито през 1953 г. Луковитското тракийско сребърно съкровище, датирано от средата до втората половина на IV в.пр.н.е. На територията на община Луковит се намира първия в България ГЕОПАРК "ИСКЪР-ПАНЕГА", създаден по програма ФАР на ЕС.Той се състои от два микрорайона - Карлуковски карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк "Панега". С подкрепата на Българската академия на науките (БАН) и Българската асоциациа за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ) геопаркат е създаден като устойчив туристически продукт от геоложки, геоморфоложки или палеонтоложки обекти с естетическа и културно-историческа стойност.Разположен е непосредствено до главен път Е-83 София-Плевен-Русе, като на входа му има безплатен паркинг с туристически информационен център. Геопаркът включва: -Красив каньон на река Златна Панега с уникални скални образувания "Куклите"; -Пещерата "Проходна", достъпна и за разхотки на неподготвен турист, впечатляваща с величието на "окната", известни като "Очите на бога". Скалните образования и пещерите са използвани като естествен декор при заснемането на наши и чужди кинопродукции - филмите "Време разделно", "Борис І", "Аспарух" и др.; -Бесетки, заслони с осигорени безплатни дърва за барбекю.; -Национален пещерен дом "Петър Трантеев" - с.Карлуково, който е включен в 100-те национални туристически обекта и притежава печат за подпечатване на туристически книжки; -В геопарка са на лице прекрасни условия за организиране на перфектен тийм-билдинг сред природата, включващ бънджи скокове от северния вход на "Проходна" и алпийско спускане от "очите" на пещерата, рафтинг и разхотка с лодка по река Златна Панега, тийм-билдинг програми на открито, планинско колоездене, пеинтбол, оф-роуд и скално катерене.