26. КЮСТЕНДИЛ

Кюстендил е град в Югозападна България. Областен център на Област Кюстендил и административен център на Община Кюстендил. Намира се в близост до границата с Република Македония и с Република Сърбия. Балнеоложки и туристически център с национално и международно значение, археологически и архитектурен резерват, изходен пункт за туризъм и ски-спорт в планината Осогово. Художествена галерия "Владимир Димитров-Майстора" През 1944 г. в Кюстендил се открива Общинският музей с Художествена галерия към него, която носи името "Владимир Димитров-Майстора" и в главната зала е подредена една значителна колекция от 50 платна на художника. През 1972 г., по случай 90-годишнината от рождението на твореца се открива първата в страната специално построена галерия - сегашната Художествена галерия “Владимир Димитров-Майстора”. Днес там се съхраняват около 300 живописни творби и над 1000 рисунки на художника, както и изложби и на други видни български творци. На 6 август 1944 г. в кюстендилската джамия Ахмед бей по инициатива на Драган Лозенски, Кирил Цонев и д-р Георги Ефремов на основата на сбирка от 50 творби на Владимир Димитров-Майстора се открива музейна сбирка и художествена галерия. На 24 май 1959 г. се открива самостоятелно обособена Градска картинна галерия. Тя е разположена в сградата на бившата еврейска синагога. Фондът съдържа 152 картини на 18 кюстендилски художници. Галерията събира, съхранява и експонира творчеството на кюстендилските и други изтъкнати художници. През 1971 г. е открита юбилейната изложба на н.х.Никола Мирчев. На 24 ноември 1972, по случай 90-годишнината от рождението на Владимир Димитров-Майстора, е открита новата сграда на галерията (Авторски колектив: арх.М.Минева, инж.А.Конфорти, инж.Г.Даскалов, инж.Желев, арх.Сл.Василев). Интериорът е подчинен изцяло на идеята за създаване подходяща среда на картините на Майстора. Той излъчва същата простота и хармония, както платната, експонирани върху изчистените стенни плоскости на залите. Пространствата са решени на нива, свързани от общото естествено горно осветление на тавана и осигуряващи кръгова линия на движение. Всяко ниво е с възможности на отделно експозиционно пространство. Галерията разполага с 245 м. експозиционна площ и климатична инсталация. Фондът й през 1984 г. наброява 2368 картини. В галерията периодично се откриват: художествените изложби „Кюстендилска пролет" и „Струма'”, както и редица гостуващи, персонални, юбилейни и други изложби. Съхранява и периодично урежда изложби и на други видни кюстендилски художници като Стоян Венев, Мориц Бенционов, Никола Мирчев, Асен Василиев и др. От създаването й досега са реализирани 506 изложби както авторски, така и групови. В галерията излагат своите творби художници от Кюстендил, страната, както и престижни изложби на изтъкнати европейски и световни културни центрове и институти. През 1980 авторски колектив от арх.М.Минева, инж.Вл.Марчинков, инж.Г.Даскалов, инж.В.Николова и С.Македонски разработва проект за разширение на галерията, а от 1981 започва строително-монтажните работи, които са завършени едва след 2000 г. Галерията притежава основната и най-голяма колекция от творби на Владимир Димитров – Майстора, подредени в постоянна експозиция. Днес галерията разполага с 3180 творби от 585 автори, от които 1357 картини са на патрона на галерията Владимир Димитров - Майстора. Къща-музей "Димитър Пешев" Димитър Пешев е бил подпредседател на ХХV-то Обикновено Народно Събрание. Намесвайки в последния момент в готвената за българските евреи депортация, Димитър Пешев спасява от унищожение 48 000 евреи – практически цялата еврейска общност. Сред експонатите в къщата-музей са документи и лични вещи на Пешев и неговите съратници. Къщата на Димитър Пешев се намира на ул.“Цар Симеон І-ви” № 11, в центъра на гр.Кюстендил, зад Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“. През 2002 г. Община Кюстендил и посланикът на Израел, г-н Емануел Зисман реализират проект за възстановяване къщата на Димитър Пешев и превръщането й в музей. Тя е точно копие на родната къща на политика, адаптирана в центъра на града. Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, разказва за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани - Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, допринесли за спасяването на евреите в България. Първата част от експозицията проследява живота на Димитър Пешев - семейна среда, образование, служба в българската армия и участие във войните за национално обединение, придобиване на образование по специалността "право" и професионална реализация като съдия и адвокат. Втората част обхваща периода на антиеврейската политика на България (1941-1944 г.), дискусиите за приемането на Закона за защита на нацията, събитията след подписване на споразумението между комисаря по еврейските въпроси Александър Белев и германския представител Теодор Данекер за депортиране на българските евреи. Третата част включва материали за живота на кюстендилските представители след март 1943 г., техните лични съдби, присъдите на Народния съд, общественото забвение и постепенното признание, първоначално от отделни евреи, а впоследствие от Израел, след 1990 г. от България и различни обществени и държавни сртуктури по света.