25. КЪРДЖАЛИ

Кърджали е град в Южна България. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали. Кърджали е разположен в сърцето на Източно-родопския планински масив, на двата бряга на древната река Арда. Градът се намира на 259 км. от София и на 100 км от Пловдив. Кърджали е на 50 километра разстояние от град Хасково и на около 15 километра от древния град Перперикон. През Кърджали минава Паневропейския транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до Република Гърция ще стане само 57 км. Вътрешните и международни връзки на региона се осъществяват по автомобилни магистрали и пътища, по ж.п. линии. Съществува и оборудвана летищна площадка. Природата е дарила Източните Родопи с необикновена красота. Земята тук крие огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато. В това китно кътче на страната са запазени ценни естествени находища на вечнозеления тракийски дъб, на вековен бял бор, синя хвойна, пърнар. В ландшафта на областта могат да се срещнат някой от най-ценните дървесни и растителни видове, вписани в Червената книга на България. Регионален исторически музей Регионалният исторически музей в Кърджали съществува от 1963 година. Разположен е в старинна триетажна сграда, архитектурен паметник на културата, построена в началото на 1920-те години и първоначално предвидена за мюсолманско духовно училище. В началото на 1980-те сградата е адаптирана за музейни цели по проект на архитект Елена Кондева. Музеят съдържа над 45 хиляди експоната, проследяващи живота в Източните Родопи от най-дълбока древност до началото на 20 век, събрани в три колекции, тематично обособени в отдели. Към регионалния музей функционира и художествената галерия „Станка Димитрова“, която се помещава в сградата на някогашен конак. Отдел „Археология“ се намира на първия етаж на музея и разполага с 9 зали и общо 600 кв.м. експозиционна площ. Съхранява археологически находки от неолита до късното българско средновековие. Отделът представя възстановка на праисторически дом с колекции оръдия на труда, праисторическа идолна пластика и предмети на бита. Показани са още тракийски оброчни плочки, бронзова пластика, сграфито керамика, средновековни монети, накити и църковни утвари. Отдел „Природа“ се помещава в четири зали на втория етаж на експозиционна площ от 300 кв.м. В отдела са изложени природни образци от живата и неживата природа на Източните Родопи, хербарии на редки и защитени растения, вкаменелости от морски обитатели, сбирки от рудни минерали, нерудни суровини, геоди и скъпоценни камъни. Показани са фотоси на някои от природните забележителности на региона: „Каменната сватба“, „Каменните гъби“, „Вкаменената гора“, „Счупената планина“, „Дяволският мост“ и други. Отдел „Етнография“ се намира на последния, трети етаж. На площ от 600 кв.м. в 9 зали е представен животът в Източните Родопи от края на 19 век до 50-те години на 20 век. Отделът съдържа възстановки на мандра, на въглищарска, папукчийска и абаджийска работилница; изложени са предмети, свързани с основните поминъци на населението в региона, както и традиционни народни носии и накити. Манастирски комплекс "Св.Йоан Предтеча". „Свети Йоан Продром“ е български православен манастир, разположен на десния бряг на река Арда в град Кърджали (квартал Веселчане). Той е бил част от средновековен манастирски комплекс основан през VI - VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. След неговото създаване, той станал център на християнството в Източните Родопи. От археологическите разкопки е известно, че съществуват няколко последователно строени църкви. Те са с типично византийски стил, със силно атонско влияние. Манастирът е бил средище на една от големите средновековни епархии - Ахридос Руините на манастира са открити още през 30-те години от местни любители на историческото ни минало. Дълги години руините остават непроучени до 1962 г., когато са открити и други части от останките на манастира. Реставрацията протича от 1998 до 2000 година, ръководена от проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова. Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание, че той се е превърнал още в X - XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За това свидетелстват уникалните находки намерени в храма и около него - петте зидани гробници. Четери от тях са на висши духовници, а за другата се предполага, че е на виден светски аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата е била затворена херметически. След внимателното отваряне, са били открити мощи на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век. Според някои учени тя принадлежи на Патриарх Евтимий Търновски, други отхвърлят тази хипотеза, задари липса на достатъчно доказателства в нейна подкрепа. В гроба са намерини още напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и в платнен кръст зашити църковни мощи. Само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България това е първата, по мнението на специалистите и това говори че през среновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център. Прекрасната златовезана материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника поразяват с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е изключително скъп, предполага се, че е правен в Константинопол. През 2000 година е въстановена една от църквите на манастира. Поради високата художествена стойност останките от средновековния манастир и църква Св. Йоан Предтеча са обявени за паметници на културата от национално значение. Крепостта Перперикон Крепостта Перперикон се намира в Източните Родопи на 15 км североизточно от гр. Кърджали и на 2 км южно от с. Горна крепост. Това е една от най-големите родопски крепости (12 000 кв.м). Предполага се, че тук се е намирал Свещеният град на траките. Комплексът включва дворец-светилище от ІV-V в. пр.н.е., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм-прорицалище. Смята се, че тук е била една от столиците-резиденции на царете Терес и Ситалк, съответно баща и син. Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, паметници от античността и средновековна крепост. Името му е свързно със златните монети Перпера известни и като Златица в средновековна България. Счита се, че това е епископският град в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език Свещенният хилядолетен град е унищожен от турците в ХІV в. и жителите му са отвлечени в робство. Сериозни аргументи доказват, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите. То заедно със това на Аполон в Делфи са двата най-значими оракула в древнотта. Още от края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон. Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Перперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис, където върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия ствят от Египет до Индия. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. Пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“.