16. ВРАЦА

Враца е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. Намира се на 112 км северно от София, на около 40 км югоизточно от Монтана и на 14 км северозападно от Мездра. Град Враца е разположен в полите на Врачанската планина. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина. Враца има красива околност. От юг са сиво-виолетови скали на Врачанската планина, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец. Пещера "Леденика" Леденика е пещера в Стара планина с множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Пещерата е дълга около 300 м., впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителите с изящната си ледена украса, откъдето произлиза името й. Намира се в северозападния край - Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16км от Враца. Поради уникалната акустика в Голямата зала се организират симфонични концерти. Температурата в пещерата варира от -7° C до -15° C, до 8° C във вътрешността. Тя има десет зали. Най-голяма е Концертната зала. Към нея води Проходът на грешниците. През него може да мине само този, който е с чисто сърце. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно малко езеро — Езерото на желанията. Според легендата, ако някой потопи ръката си в ледено студеното езеро в пещерата и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16 км от гр. Враца. Входът и е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропаст, през коридора “Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе”. Температурата в пещерата варира от –7°С до –15°С, до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овчето мляко. През зимата и пролетта пещерата е приказно красива. В първата зала, наречена Преддверието, се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 м На пода, под високия купол стои красив комплект за вино – от ледени бутилки и чаши, сякаш посипани с пудра. На някои места блестят чудни синьо-бели водопади. Ледените сталактити приличат на мечове – къси или по-дълги, стигащи до 4 м. И всичко искри с диамантен блясък. Нисък коридор свързва Преддверието с “Малката зала” - почти кръгла зала, от която през пещерния коридор “Комата”, попадате в Концертната зала. Според специалистите тя има божествена акустика. Под Концертната зала се намира още една – Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на семена. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други. Отклонявайки се вдясно, стигаме до едно малко синтрово езеро с дълбочина 0,50см, чиято вода е вълшебна. Първите си посетители приема през 1961г., а през 1962г. е обявена за природна забележителност. Подземното царство на пещерата Леденика е толкова красиво и уникално, че е невъзможно да бъде описано, то трябва да бъде видяно. Регионален исторически музей гр. Враца Регионалният исторически музей във Враца съществува от 1953 г. Намира се в централната част на града, в полите на Врачанския Балкан. Включен е в Стоте национални туристически обекта. Експонатите в Историческия музей представят вековната история на град Враца. Изложени са оръдия на труда, предмети от бита - керамика, сребърни и златни съдове, монети и украшения, археологични материали, трите Тракийски съкровища, открити на тази територията - Бекьовско, Врачанско и Галичко и много други. Музеят е разделен на секции (зали), които проследяват различни етапи от развитието на региона. Започва от тракийското присъствие в северозападна България (царството на трибалите). Тук се съхраняват находищата от Могиланската могила (златен венец във формата на клонче с листенца); Рогозенското съкровище (най-голямото откривано по нашите земи). Други екпозиции са: „Враца и региона през Първото и Второто българско царство“, „Враца през Възраждането“ — участието в първите бунтове от църковната борба, „Ботев и неговата чета“, Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“. Към музея функционира и художествената галерия на името на родения във врачанското село Горна Бешовица скулптор Иван Фунев.